Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.12.2012 15:30 - Вечна и бляскава
Автор: marlena Категория: Изкуство   
Прочетен: 1629 Коментари: 0 Гласове:
2



 „Животът стоеше пред мен като вечна пролет в нови и бляскави дрехи.“

К.Г.Гаус

 

Вечна и бляскава

Разказ от Марлена Юрукова

Планината – тя беше вечна и бляскава. Стоеше пред нас цяла Чернатица. Пролетта я правеше да блести още повече и я връщаше отново към вечността. Така и животът ни пое по частица и от двете. Много частици сигурно бе поело и селцето в ниското през столетията. И сега къщите му блестяха в чисто бяло. Пролетта сякаш и тях бе подновила. Затова забързахме надолу, по-скоро да стигнем до него и да му се порадваме.

Наистина като току-що дигнати бяха къщите. Улиците и те застлани, а старинната черква стегната като нова. Само хора не се виждаха, ни по улиците, ни по дворовете. Нямаше хора и на площада, до който стигнахме след бодра обиколка на цялото село. Кръчмата на едно място с хоремага бе затворена. Само празни столове и маси стояха извадени пред нея. Пак тръгнахме да обикаляме- към чешмата, после към спирката, пак към черквата и кръчмата. Никой. Съвсем празно бе селото. Не напразно значи се тюхкаха старите родопчанки: „Навремето имаше малко къщи, много народ, а сега много къщи, а няма народ. Разпиля се.“ Той народът беше се разпилял и от големия град. Половината народ го беше напуснал- кой по Гърция и Испания, кой по-надалеч- Америка и Канада да търси препитание. Бодростта ни и тя се разпиля. Разпиля се и надеждата да си похапанем нещо чисто родопско и да си поприказваме с родопчани, че те говорят много сладко и поетично. Баба Елена от Равногор така се бе изказала за водата, когато я спираха:“ Е, миле, водата е като гост. Не знаеш кога ще дойде , кога ще си тръгне.“ Ето и ние, бяхме дошли да гостуваме, а нямаше на кого. Все пак имаше столове и маси- сложени на площада пред кръчмата като за гости и ние седнахме и заизваждахме каквото си носехме . Когато вече се бяхме поободрили от храната, на масата ни изведнъж изникна гост. Висок , със зачервено лице и въпреки възрастта си- як. Много му се говореше. В празното село да поговориш с някого не бе празна работа. Особено пък за него, дето трябваше да запълни голяма празнота вътре в себе си. Заради нея беше пил. Не бе помогнало. Напротив – от пустотата се бе надигнала мъката и тя вече се разстилаше пред нас. По-голяма и по-тъмна от планината, защото вече се стъмняваше. Стигаше чак до Испания- чуждата страна , в която заради него бяха отишли синът и внукът му. Той бил виновен, те да се скитат немили-недраги по чужбината. Той не им осигурил нищо и така ги прокудил и двамата. Хич човек бил той. Да не осигуриш децата си. Напразно бе живял. Напразно бе работил. Напразно и напусто щом не можал да им даде живот тук. Каеше се като най-голям грешник. Сякаш бе крал и убивал, а не работил тихо и кротко като водопроводчик до пенсия. Плачеше сякаш животът им бе свършил, след като са си отишли оттук. Сякаш нищо добро не бе свършил през живота си. Нямаше утеха за него. Не успяхме да го оттървем ни за миг от болката, че няма вина, че хиляди са като него, че достатъчно е направил като е отгледал син и внук. Обвиняваше се за всичко сторено, а най-вече за нестореното, ненатрупаното, дето да задържи децата му тук.

Посъвзе се чак като чу , че сме художнички и изписваме храмове. Дори спря да се обвинява и да плаче. Само това го държало- да строи параклиси. Стоял ги сам извън селото- наблизо и надалеч. А ние можело да ги изпишем. Попитахме на кои светци ги е посветил. Не разбирал той от светци и не знаел, ние ако сме знаели, да сме се захващали да изписваме, а не да разпитваме. Щял да ни даде и къща да живеем в нея доката рисуваме по стените на параклисите. „Колко са параклисите?“ - попитахме. Не знаел, не ги броял, не им давал имена. Само строял и ги белосвал, за да блестят на слънцето, за да намалее мъката- неговата и на децата му. За да се възвърне животът, както се възвръщал напролет в планината- вечна и бляскава.

 

28.11.2012г., гр. Пловдив




Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: marlena
Категория: Изкуство
Прочетен: 581623
Постинги: 392
Коментари: 308
Гласове: 3285
Календар
«  Октомври, 2024  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031