Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.12.2012 12:12 - Лили и хлябът
Автор: marlena Категория: Изкуство   
Прочетен: 1645 Коментари: 2 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Лили и хлябът

Разказ от Марлена Юрукова

 

Лили е още малка. Затова и тича и се пита защо другите не правят като нея. За първи път е на свобода- далече от блоковете, почти на полето, сред което е големият магазин, в който влезе стопанката й.

А старецът нито влиза, нито тича. Той седи на бетонен отломък до охранителната будка на големия магазин и нещо чака. Чака хляба. Да го преоценят, за да влезе и той и да си купи от него. Като вижда Лили, старецът се оживява. Оживява надежда, че това е тя. Беше я видял по телевизията преди време , когато пердето не му пречеше толкова. Но сега тя е пред него, върти се и му маха. Същата- лека, пъргава и грациозна. Дори е станала още по-хубава и умна. Очите й го гледат право в неговите- нищо, че са с пердета. А казват, че кучетата не обичали да гледат право в очите. Тя е светла, а очите толкова тъмни, та чак виолетови и ти говорят и те пронизват. Пронизва го сладка надежда. Сладка като хляба. Лили е като хляба. Него- преоценения той може си позволи. Ще може да си позволи и Лили. Тя се е учила и знае. И точно затова е дошла тук сега. За да му го покаже. Лизва го по ръката, хлъзка муцунка в джоба му, за да извади кърпичката му. Играе си така, но и му показва, че е тя. Не е преставал да мисли за нея. Защото тя е като хляба. Заради него идва той почти на края на града, защото в кварталния магазин не може да го купи. Не може и операцията за пердето да купи. Затова Лили е дошла точно тук, където е хлябът му. За да му покаже, че е също като него - по сладост и доброта.

 

Такава беше и на телевизора, но там беше ученичка. Първенец беше- наперена и схватлива. Прилягаше й да помага, харесваше й да води. Нали водач на слепци ще става. Унася се в образа й и не вижда кога стопанката й е излязла от големия магазин и вече вика: „Лили!“. Лили подскача между двамата. Жената се приближава и заговарят разбира се за хляба и не защото са до големия магазин, а защото той бе в устата на всеки, откакто не бе на трапезата на всеки. Старецът разказва как всяка вечер идва дотук заради хляба. С преоценения преживява. Нали пенсията му за другия не стига. А за операция на пердето не може и да помисли. 800 хляба са това и то непреоценени. Но пък си мисли за Лили и пита направо: „ Кога ще стане тя водач?“ Стопанката се чуди. Не разбира. Не се сеща за старческата мисъл и надежда. Затова и направо отговаря: „Лили няма да става водач на слепци.“

 

Сеща се едва когато с Лили са вече надалеч. Бе отнела надеждата му да има зрение, макар и чуждо, така както има хляб, макар и преоценен. Сторила го бе без да иска, просто от слепота- частица от всеобщата. Само Лили и гледа, и вижда.


28.11.2012г.

 




Гласувай:
3



Следващ постинг

1. jabalka - Привет! :)
01.12.2012 13:05
" Лили " - добре, че ги има...!
Поздрави за хубавият кратък разказ!
цитирай
2. marlena - Благодаря за поздравите!
01.12.2012 15:33
Благодаря, че сте харесали разказа!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: marlena
Категория: Изкуство
Прочетен: 549277
Постинги: 389
Коментари: 308
Гласове: 3231
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031