Отец Александър Шмеман за причастието :

"Да бъдем в Христос означава да бъдем като Него и да приемем Неговия живот като свой живот. Ние обаче не трябва да се отказвам от Неговото ходатайство за нас, защото е "всякога жив за да ходатайства" за всички, "които дохождат чрез Него при Бога".  Причастяването не е "мистично преживяване", ...а общението със Светия дух ни дава сили да възлюбим света с любовта на Христос. Евхаристията е тайнството на единението и мигът на истината: в нея ние виждаме света в Христос такъв, какъвто наистина той е, а не какъвто изглежда според нашите индивидуални и следователно ограничени и откъслечни гледни точки. Така застъпничеството е единствената истинска подготовка за причастието. В самото причастие и чрез него  ние не само ставаме едно тяло и един дух , но заедно с това се връщаме към солидарността и любовта, които светът е загубил. Тук евхаристийната молитва намира своето обобщение в Господнята молитва, в която всяко прошение е израз на нашата пълна и безусловна отдаденост на Царството Божие в този свят. Това е молитвата на Христос, която Той ни е дал- Той я прави наша молитва, така, както е направил своя Отец наш Отец. Никой не е "достоен" да приеме причастие и никой не е "подготвен" за това. В такъв момент изчезват и се стопяват всички заслуги ,   всяка праведност и благочестие. Животът отново ни се дава като Дар, като свободен и божествен дар. Затова в Православната църква хлябът и виното на Евхаристията се наричат Свети Дарове.  Адам отново е въведен в рая, изведен е от небитието и е увенчан като цар на творението. Всичко е свободно: ние не сме заслужили нищо и въпреки това всичко ни се дава. Но най-голямото смирение и най-голямото послушание е да приемем този дар, да кажем "да" с радост и благодарност. Ние не можем да направим нищо- ние ставаме това, което Бог винаги е искал да бъдем, само когато сме в евхаристийно битие".

  От книгата "За живота на света" от Отец Александър Шмеман