За паметта,
за нашите близки,
за творците пловдивски,
за творците български  

В памет на писателката  Кристин Юрукова и художника Румен Жеков   


Вярвам, че с мисъл и чувство се свързваме с близките си отвъд- с всичките ни близки, с всичките ни предци. Пръстта на пръст се превръща, но духът е жив и ни свързва. При това дух от Бога даден, извор на живота нескончаем. Свързваме се и с Кристин, и с Румен . Много лесно. Те оставиха слова и образи- мисли и чувства. Всяка дума, образ и мисъл е сигнал за най-сигурна връзка. Ние сме мисловни централи, казва старецът Тадей Витовнишки. Словесни и образни централи. Словото- образ, образът- слово- преображение човешко по пътя към божественото. Кристин ни напусна на 63 години преди 3 години. Наскоро на 62 години си отиде и големият пловдивски художник Румен Жеков. Голям художник, голям и в пиенето. Криси бе голям творец, не бе пияч, но бе голям пушач. Виното и пушенето ли ги уби? Не знам. Не вярвам. По- скоро чувствителността, трепетът на душата съзвучна на всеки вопъл около нас . Със сигурност това съпреживяване разклаща не само сърцето, но и здравето.  Не, няма генетични болести, казват някои съвременни учени, с няколко малки изключения. Гените са гъвкави и адаптивни. Реагират на чувствата. Радостните са оздравителни. Тъжните- пагубни. Криси преживя плача на българите- и робите от Македония, и затворниците след Девети. Този плач се е трупал върху плача заради печалната действителност на съвремието. Действителност далеч от радостите на живота, заключени в любовта. Действителност,заровена в мъртвилото на алчността. Такива хора не издържат . И си отиват рано. Двете картините към текста, едната от Румен Жеков , а другата  от Кристин Юрукова представят свети образи сякаш рисувани от двамата за украса на храм. Може би и сега двамата творци продължават да рисуват свети образи в някой храм отвъд .  

26.07.2022г.
гр.Пловдив
Марлена  Юрукова


 

Икона с лястовици от Румен Жеков 







Рождество от Кристин Юрукова 

Здравей, Марлена. Паметта е важна- за държавата, за град и за рода. Затова аз на няколко места се похвалих, че съм намерилинформация до 7 пра-прабаби и 7 пра-прадядовци от 8 възможни. Паметта е съхранила държавата да се запази и добре, че Паисий, Блазиус Клайнер, Георги Раковски и Петър Богдан Бакшев сса написали история на България, ровейки се из чуждите източници
Поздрави!

Браво! До 7 поколения назад- това е благодат! И за рода Ви , и за родината, че тя се състои от родовете.
Сестра ми като писател и журналист направи много за запазване на паметта. Изследване държавния архив, записване историите на репресираните след Девети от тях самите или ат потомците им. Отделните истории на отделните хора като се съберат стават история на народа. Така се казва и книгата на Кристин Юрукова за нашия род Истории/История, която може да се прочете онлайн .
Жалко е , че държавата и културните институции се занимават основно с конюнктурни въпроси, които не са съществени за духа човешки и за паметта. Паметта остава да се пази и поддържа от личната инициатива и себеотдайност на хората на духа. На тях дори им се пречи.
Но идва Видов ден! Пример: Яна Язова. Вярвам че ще има Видов ден и за написаното (за преживяното от народа) от Кристин Юрукова и Отец Храбър Марков и още много незнайни труженици като тях- потомци на Паисий.
Поздрав!