НЕБЕСНИТЕ СЪКРОВИЩА

"Песни на плача" и "Вятърът на радостта"  

Възпоменание 
Три години от смъртта на Кристин Юрукова /1956 -2019/, поет и белетрист, художник и журналист

  "Не си събирайте съкровища на земята, където молец и ръжда ги разяждат и където крадци подкопават и крадат; а си събирайте съкровища на небето, където  нито молец, нито ръжда ги разяждат и където крадци нито подкопават, нито крадат; защото, където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти."
Евангелие от Матей, 6:19-21  

Едни от  съкровищата Небесни, които Кристин Юрукова събра през живота си на земята са разказите й на документална основа "Песни на плача". Песни за страдалчеството или мъченичеството на хора  , събирали и те  неземни съкровища, които на земята са били " песни на плача "  . Но тези песни не са само на плача, защото в тях внимателният слух ще чуе и тихия " вятър на радостта"-   Божията проява и закрила над страдалците. А те са: Трифон Савев, деец на ВМРО, дясната ръка на Тодор Александров, от разказа "Пет думи",  арменецът- пазител на древността и архивите Бохос от разказа "Часът на мъдреца", архитектът на смеха Боян Чинков, убитите  германчета - бегълци от ГДР от разказа "Село на граница", разкъсаният на парчета селянин Маджира от разказа "Конете от небесните пасаща", войникът Илия Здравков- син на многозаслужилия кмет на Пловдив Божидар Здравков, убит в Беломорието в бунта му срещу завоевателния поход на Съветската армия през есента на 1944г. от разказа "Краят на пътя", Божи Човек Йорданчо (Йордан Стойчев Дрянков)- смирения Христов мъченик, закопан до шия в лагера край Ловеч от разказа "Бялата лястовица" , световноизвестният хирург проф. Александър Станишев от разказа "Ръцете", убит с министри и депутати на 1.02.1945г., отец Храбър Марков- страдалец от лагера "Белене" от разказа "Малкият голям човек" .

Никой от тези страдалци или мъченици няма паметник. Като в поемата на Пушкин Кристин Юрукова с художественото си слово е издигнала паметник на скръбта, но и на радостта им. Колкото е по- голяма скръбта в устояване на правдата- толкова по-голямо е блаженството на праведните.  "Блажени жадните и гладни за правда, защото те ще се наситят." Евангелие от Матея,- 5-6.   Защо? Те търсят и се жертват за правдата, защото са милостиви. А е казано "Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост."   (Евангелие от Матея , 5:7).

Каква милост и на кого оказва войводата- пунктов началник но ВМРО в Кюстендил, дясната ръка на Тодор Александров, Трифон Савев след коварното му арестуване и тайното му отвеждането една нощ след Девети заедно с други борци на разстрел в пущинаците извън града? Той забравя себе си, не го тревожи собствената му смърт,  а тази на младия му съработник в борбата на ВМРО за българщина- учителя Кирил Ризов, завързан за него. Трифон успява да  развърже въжето и да освободи ръката на младежа  като му заповядва като войвода на четник да изпълни заповед за бягство. Спасението на Кирил като "вятър на радостта" в задушната нощ на плача е предсмъртна Божия милувка за  Трифон.

  Какво милосърдие проявява Божи Човек  Йорданчо? По примера на Учителя си Иисус той раздава "здраве , обич, въобще каквото си пожелаеш" заедно с иконки и кръстчета. И като първомъченик на Христа заради милостта си към болния народ е пратен в лагер и е заровен целия в пръстта с оставена да стърчи на плаца само глава- като "футболна топка" - разказва надзирателка от лагера,  чийто болен син е бил сред болните, за които се е молил Йорданчо. А как идва милостта за него? "Вятърът на радостта"  - Божият дух посажда след дни на плаца на лагера цветя- точно там, където е била главата на Божия човек.  

За каква милост и каква радост става въпрос при архитект Чинков, за който целият Пловдив знае? То е най- голямата милост и най- голямата радост, която можеше да се даде на хората при комунизма -  смеха - най- добрият начин да се разсее страха. Със закачките си той е показвал на този народ "Колко струват теориите, с които му тъпчеха главите". Купува арх.  Чинков цяла тава  банички от баничарницата на Аптека Марица и ги раздава без пари на хората, които от " почтени хора, добри родители и слуги на държавата станаха хулигани, побойници, виещи хиени, блъскаха се, настъпваха се...". И архитиктът им казва: " Е, видяхте ли какво ще е при комунизма, когато отпаднат парите и всичко ще е безплатно?" Но хуморът в името на истината  се заплаща - със затвор. Но и в затвора не стихва "Вятърът на радостта " за "архитекта на смеха"- живее той с радостните си студентски спомени от красивата европейска архитектура. Докато бил в затвора славата му " долетяла до канцеларията на Генерал дьо Гол, който бе посочил на наша делегация карикатурите, които се занимаваха с гоголевския му нос: "Това у нас може да се случи, но не и у Вас, където за вицове затварят."" И ето го "помилването" от "Вятъра на радостта" - затворникът е освободен, за да не срами народната република.

Каква милост бе оказал на хората хирургът  проф. Александър Станишев от разказа "Ръцете"? Ръцете му я даваха. " Тези ръце, които знаеха всичко за човека, които се спускаха по хребетите на болката- дълбоко, дълбоко - до самия извор на живота, те нямаха предпочитание, за тях всеки извор на живот беше свещен, те знаеха откъде да отключват неподозираните енергии...29000 души, цял един град, професорът беше заселил в живота един град хора, за тях той бе пратеник на Бога..." Ще окаже ли милост към съвестта си ученикът на проф. Станишев, патоанатомът, който е принуждаван да скрие истинската причина за смъртта на католическия свещеник- мъченик?  В "Песни на плача" ще се узнае не само за плача на жертвите , но и за плача на съвестта на другите участници в драмата.

Проявената към другите  милост се връща винаги като повей на "вятъра на радостта". Това е тихото посещение на Божия дух, който малкят като "грахово зърно" отец Храбър Марков усеща като Христова прегръдка и в  Софийския централен затвор, и в лагера Белене. Най-тъмните времена се превръщат в най- светли. Независимо от мрачното място, в което е свещеникът- в карцера на Софийския затвор или в ледените води на Дунав при Белене . той прогонва всяка мрачна мисъл  от главата си , за да не стане тя "работилница на Сатаната" ( отец Григорий Григорьев) и я заменя с мисъл полезна за цялото човечество като мисълта за съставяне на проект за всеобщ световен календар за християнските  празници. Бидейки богослов, математик, историк и философ в лагера Белене " докато копаеше пръстта за дигите, мозъкът му имаше винаги зърно за мелене. И когато всичкото зърно бе смляно,  напълни чувалчето, нарами го на гръб и го понесе нататък през годините. А календарът му стигна до теолози и учени, до международни организации и до самото ООН. А той си знаеше- без затворите и лагерите неговият проект за календар нямаше да го има. Това му е наградата, която сам си бе връчил." Но всяко възнаграждение за плача, изплакан заради справедливостта  ("Несправедливостта е голям грях." - преподобни Паисий Светогорец) е възнаграждение  всъщност от "Вятъра на радостта". Така нарича Божия дух   психиатърът- свещеник и писател Григорий Григорьев. С това наименование  е нарекъл той  и книгата си със спомени от детството- спомени за радостта.  

"Песни на плача" и "Вятърът на радостта" - две книги, две страни на живота на хората , събиращи съкровищата си на Небето- съкровищата на Божия дух.   Днес, когато възпоменаваме писателката Кристин Юрукова е ден на плач, но е и ден на радост. Радост от това, че  тя е сред съкровищата си.   Радост, а и Божи промисъл трябва да има и в това, че във възпоменанието за нея  се споменават имената на отец Григорий Григорьев , роден в годината на раждане на Кристин - 1956г., и това на стареца Паисий Светогорец, починал също като Кристин на един 12- и юли. Това може и да е случайност, но Кристин вярваше , че няма случайности в пресичането на пътищата на душите на живи и мъртви ( в Христа всички са живи), още повече когато по тези пътища те са събирали Небесни съкровища.

12.07.2022г.
гр Пловдив
Марлена Юрукова 

Бележки



Книгата "Песни на плача" е библиографска рядкост. Тя е издадена в тираж 500 броя със съдействието на фондация "Конрад Аденауер" .

На една от първите страници  на книгата е казано: "Разказите са на документална основа. Авторката благодари на жертвите и техните близки, дарили й историите си."

Картината към текста е от Кристин Юрукова