Прочетен: 730 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 11.07.2020 13:48
Една година без Кристин Юрукова!
Днес нея я няма. Но духът й и творчеството й - свят на красота, морал, патриотизъм, честност и достойнство, са живи. Нека в този ден си припомним една малка, много малка част от нейните " Думи след мене"....
Предел
Самотата е
удобна утроба,
докато не си жив,
оживееш ли,
оживят ли те
като Лазар,
стани и тръгни.
Извън пещерата
краката ти
знаят къде.
Равногор Х
Розовите набези на облаците,
заместители на прелетните птици
във времена на заледяване.
Пришествието им достига съзнанието,
но човеците мижат насреща им,
непораснали да разчитат послания от светлина,
те, рожбите на чужди слепоти.
Снежинките напускат
облачните пристанища с парашути,
полето се отърсва от оперението на цветове,
и губи без съпротива очертания.
Самотникът си е сложил зимния пейзаж
в рамката на прозореца
и го съзерцава дотогава,
докато снегът го погълне без остатък.
Колаж
Ръждясала панта
с изгубен ключ,
заключва вратата,
дето я няма,
трошливата сухота
на букет,
неполучен от някого,
подкова за птица,
която тепърва
ще си създава
небеса,
махало на спрял
часовник,
въртящо се лудешки -
улучена от
панаирджийска пушка
мишена
на стрелбище.
Музика
Светлината
прекосява
пространствата
без дъно
на тялото,
заплувалите вече
форми,
движи се
от хълм на хълм
развъжда пеперуди,
връзва и развързва
обречености,
със скоростта
на буболечка
от кът на кът
полира,
шмугва се,
замрежва
разсипва
светулките
от огърлицата
скъсана
на плътта.
Килията на Паисий
В този манастир
има килия,
в която е
сърцето българско.
Манастирът е вече чужд,
а килията - заключена.
Трябва ли друг монах
да напише книга подобна,
за да се отключи вратата
и българинът
да се върне при духа си?
Молитвата на отшелника
Толкоз малко
притежава отшелникът -
единствено броеницата
на молитвата.
Прехвърля постоянно
зърната й,
през нея минава
да стигне небето,
нашепващо:
"Ти си равен
на всичко съществуващо,
плът от плътта му,
обичайте се."
Цитати от романа "Клетвен знак", 1993г.
• Най-безнадеждната борба е срещу собствената ни природа.
• Споменът се беше проснал на хартията и ме изчакваше като куче на прага, за да лае. Подхвърлях му мои победи, геройства- налапваше ги като суджук и продължаваше, не млъкваше.
• Човек притежава само това, което е изстискал от душата си. Наложеното чрез насилие или привнесеното чрез заразата на общоприетото мислене зацапва рисунката на съдбата- вместо в план на катедрала, тя се преобразява в кръчмарска сметка.
• Някои хора живеят по-бавно, лошото е, че смъртта не ги изчаква да узреят.
• Да си истински жив, трябва на воля да избираш не само жена си, но и началника си, и властта върху главата си!.
• Сякаш отчаянието е достатъчна причина за враждуване... Може би хаосът се разпорежда с нас. Въртим се в кръг с изваден нож, който е близо- пада, а най-близко са най-близките ни.
• И си мислим- ако онези мъжаги от четите сме били ние и това сме пак ние, то тогава навярно съществуват отделни светове, които разлистват и прочитат един и същ човек съвсем различно. А той може да узнае нещо за себе си,само ако световете се пресекат,ако образите се съберат.
Цитати от сборника с разкази и новели "ДОСТОЙНСТВО БЪЛГАРСКО", 2016г.
• Постигането на свободата трябва да е постигане на висшето добро. Без вътрешната свобода няма добро за личността, без външната свобода няма народно добро.
Цитат от последната стихосбирка на Кристин Юрукова "Покаяние", 2018г.
АБСУРДИ
• Милосъдрието обявено
извън закона, мъстта - морал, християнството - вън от морала, моралът - вън от закона, законът - вън от държавността. Държавата - чужда, душите - и те. Който ги има, тежко му и горко.
HIMARS осигури нова публика за Кобзон
© Важно е парите да се въртят и това да ...