БОГОРОДИЧЕН АКАТИСТ   /от стихосбирката на Кристин Юрукова "Цветница"   http://uploads.worldlibrary.org/uploads/pdf/20191117133556tzvetniza.pdf  
Кехлибарени
като   огромни зърна
бяло грозде 
тегнат ябълките  
по венеца на иконата ти.  
Всред пожара на нимбата
 лицето ти е мак прозирен,  
сменя светлината си  
с всеки полъх на надеждата.  
В девствеността ти -
девственосттаа на Съзиданието.  
В звездните ти очи  
четат очите човешки  
знаците на другия свят,
  Божествения.  
В кандилниците шумолят
Тайнствата.  
Твоите стражи са благоуханията.
По чудо угризенията на молещите
не са разяли дървото на иконата.
Даровете на милостта
пламтят в ръцете ти,
поделянето братско
на портокалите слънчеви
и здрачните смокини.  
Владичице на необятния обят
на милостта, в отворените ти обятия -  
до детето Христос - всички ние,
родените от Божествената любов и за нея, внезапно научаваме коя си, когато ръката ти ни извади от бездни.  
Танцуват между пръстите ти   водите на Животоносния ти източник,
никога не пресъхвал,
лъчите ти отварят всички двери,
трошейки вериги и затвори.  
Гласът ти е   гласът на тишината  
над Великите наши Рилски пустини -  
без думи говори,   без думи го чуват.   Страдалчице,   разпъната на мъките   на Разпънатия син,  
Веселяща се с великата радост  
да си Божия майка на Възкръсналия,  
кой е по-близък на майката от тебе,  
майките – по твой образ и подобие.   Оставяме вечни сукалчета  
за млякото майчино на вярата ти .