В деня на поезията- едно стихотворение от 
сестра ми Кристин Юрукова (1956-2019),
илюстрирано с нейна картина

СМИСЪЛЪТ
Докато мине пътя
от мене до тебе,
казаното вече
не е същото.
От смисъл на смисъл
думата си сменя козината.
Как да я закълнем в лоялност?
Или да си вземем шапката-
ще си общуваме без думи.
С бялото на очите,
с вятъра на миглите,
със светлината под кожата,
кожата тънкокожата.

Кристин Юрукова
от "Сън на сянка"

всички натрупвания от недоверие, лековерие, емоционална нестабилност, както и от упоритост за знание, "думите си менят козината"... Изход от "неизбежната" им многозначителност е чистотата на сърцето. Чистото сърце на Кристин е уловило свръх сетивността на "тънката" поетична кожа...

Сестра ти е имала талант- жалко че без време си е отишла

В Уикипедия има подробна статия за нея и творчеството й. Тук в блога има статия с библиография и линкове лъм електронните й книги.
Романът й "Клетвен знак" за борбите на македонските българи може да се купи "онлайн" от "Български книжици" или от друга "онлайн" книжарница.

Добре- благодаря,особено важно е такива романи да бъдат издавани в сръбска "Македония",та с тях местните Българи да натриват носа на сърбоманите.