Дженюариус Макгахан, Освободителят на България (1844-1878) 

В продължение на темата за героизма, започната с предишния постинг за загиналите алпинисти  
Героизмът : безсмислен или не. При алпинистите много смятат, че е безсмислен. А при Макгахан? Защото имаше и такива, които отрекоха героизма му, преиначавайки го в действие в служба и угода на някой си, а не в служба на истината. Нека видим.

  
Младият американски журналист от ирландски произход, със сини очи и с по детски невинно лице, е един от безумно смелите военни кореспонденти, а той е и сред  първите такива, които залагат живота си за истината . Преди Батак той е на барикадите на Парижката комуна, където е арестуван и  хвърлен в затвора в очакване на смъртна присъда. Случайността го спасява- минаващ край затвора американски дипломат.

Тъй че неслучайно Макгахан рискува живота си сред непроходимите дебри на Баташката планина. Той прави това заради истината, за да опише като очевидец клането в Батак- жертвите и нечуваната жестокост на палачите.
За българската кауза той не спира да работи и след това си геройство, а се включва  в Освободителната война като военен кореспондент и си дава живота в нея. ( Трябва да се знае, че по същото време в армията на Сюлейман паша е имало друг военен кореспондент - англичанин, който също е отразявал събитията, одобрявайки извършените от Сюлейман паша жестокости в Стара Загора. За него пише Яна Язова в романа си "Шипка"). А Макгахан е от другата страна в тази война и тя несъмнено е справедливата. И като кореспондент той продължава да е справедлив в преценките  си. По време на битките за Плевен през седмица на кон минава разстоянието до Будапеща, за да предаде кореспонденциите си направо в представителството на вестника- британския " Дейли нюз", за да не бъдат цензурирани те, а е имало за какво да бъдат цензурирани, защото в тях е разкривал грешките и неспособността на старите руски генерали, жертващи безсмислено хиляди войници. Бил е напълно обективен.  (А някакви кариеристи преди десетина години най-цинично отрекоха обективността на кореспонденциите му за Батак, за да получат лесни облаги.)

Макгахан умира от тиф в края на войната близо до Цариград, когато вече се подписва мирният договор. Бил е съвсем млад, бил е и млад баща със син на месеци ( или синът му още не е бил роден), който така и не вижда баща си. (Този син става инженер в САЩ, където живее с майка си. Създава семейство . След пенсионирането си на 80 години, става добър и известен акварелист- пейзажист. )

Макгахан има паметник на признателност в родното му място в щата Охайо, издигнат от нас, българите. Пак от нас е бил наречен Освободителят на България.


Акварелен портрет на Макгахан от Марлена Юрукова, 2005г.