Загиналите алпинисти-
катерачи на блянове,
възлизаха
по планината
към чистотата
и висотата
на душата,
изкачваха се
като по стълбата
на Яков
и стигайки върха
полетяваха
на ангелски криле
към небесата.

Христо Проданов,
Людмил Янков,
Иван Томов,
Атанас Скатов,
Боян Петров
и много други
планинари-
мечтатели.

7.02.2021г.
с.Равногор
Марлена Юрукова



Връх Мусала с Алековото езеро, акварел,
худ. Марлена Юрукова, 2002г.

"Което не те убива, те прави по-силен" - и според мен - е противоречиво-многозначно заключение, превърнато в Сентенция. Едно е от неутолима жажда за живот /истински/ да дръзнеш с достойнство към Смъртта, друго е да дръзнеш към Смъртта с надежда да се върнеш Победител. Все пак - Бог да ги прости... Бил съм на езерото, но не като алпинист... приеми го като закачка. Приветствам те.

и има връзка с алпинистите, които са преценявани като "луди глави", дето сами си дирят смъртта, безсмислена. ( То и на Ботев се е гледало така, че и като на " нехранимайко".) Но точно такива "оценители" са на прицел в творчеството на философа, защото за него те са еснафите "Бидермайер", трупащи вещи , потънали в материалното, те са живуркащите на дребно. Мечтите на Ницше са били за човека " отгледан от слънцето и от земята", той го е описал този величав човек в "Заратустра" , човека, който живеейки, а не живуркайки, става все по-силен.
Алпинистите са пълната противоположност на живуркащите. В планината и по върховете, сред белотата душата се връща при истинската си същност, у дома, в екстаза на чистотата. Стремежите на алпинистите, големите, истинските като Райнхолд Меснер или Людмил Янков не е да победят върха и се върнат като победители, а да победят себе си и стигнат до себе си, а и да се събере опит, който ще е не само личен, но и опит за цялото човечество относно това какви екстремни трудности може да преодолее човек. Защото там с всяка мъчителна крачка предоляваш не само природната стихия, но и себе си, там е истината на другарството, там е истината и на природното величие. Всичко, към което се стреми алпинистът, е дадено много хубаво в поезията на Людмил Янков и в книгата му "Мечта отвъд долините". Ето един негов стих:
" В дългите утрини премръзват сърцата ни,
сънуваме птици и слънчеви пристани.
А ледени бури и вятър мечтаем,
за върхове и истинни истини."
Докато героите от войните са имали пред себе си реална цел-мечта - обединение на отечеството,- героите от планините имат абстрактна цел- мечта: истинни истини. Но и в двата случая става дума, според мен, и за мечти и за герои. А както знаем от историята и реалната мечта на воините-герои се оказа нереална. Ако истинските хора са мечта на Бога, то пък тяхната мечта е да се доближат до Бог чрез мечтите си.

Ама аз се предавам и няма да се... бия. Колко бой съм ял!... ако знаеш. И вече отдавна ме е страх /страх лозе пази/. Защото искам да оцелея, не за да властвам над някого, нещо, а над себе си... Ницше: "Все повече и повече се уверявам, че не инстинктът за самосъхранение и инстинктът за продължаване на рода могат да осмислят съществуването на човека, а /стремежът и/ жаждата за власт." Т.е., за мен, има и такива герои, които не неглижират оцеляването си и оцелявайки продължават "геройската" борба със самите себе си. И като припомням: "Ако те ударят от едната страна, обърни и другата." - споделям, е призив не толкова към незлобливост, дълбокосмирение, търпеливост, способност 77 пъти по 7 да прощаваш... Като призив да се отдръпваш от предизвикателствата за хипотетичен фатален /твой/ край, за да останеш жив в героична борба със собственото си несъвършенство... Май го изкарах от "предавам се!" в "ти на мене, ли?"... Искрен съм и не тенденциозен, каквато искреност - от "практиката" ми - в немалко случаи се е оказвала неприемлива...

Разбира се , че едното геройство ( това на алпинистите, те така разбират живота, съгласно мечтите си, които включват и тази "да властват над себе си"), не изключва другото геройство- да продължаваш да живееш , борейки се за живота си- нелека борба в предвид собственото несъвършенство, да кажем направо- грехове и недоволство от себе си.
То на Ницше много-много не може да му се вярва ( нали той пръв провъзгласява "Бог е мъртъв" и издига волята за власт като цел на живота , но не волята да властваш над себе си-както ти смяташ ( а може и аз да греша тук, защото отдавна не съм чела Ницше), а да властваш над другите- точно обратното на евангелското "отречи се от себе си и вземи кръста си".Ницше е богоборец, той е за свръхчовека, и той богоборец.

Много оригинално е виждането ти за евангелската " плесница". Не ми е хрумвало това- да останеш жив, за да продължиш битката със собственото си несъвършенство. Колко изкушаващо е да се откаже човек от тази битка и да се скрие- или в смъртта, или в самозаблуда като щраус с главата в пясъка. Оттук идва и геройството на това да иска човек да живее въпреки....
Има един философ Емил Чоран, той направо казва, че най-голямата беда е раждането.Май го водят ницшеанец, в смисъл нихилист, отрицател.
Алпинистите не са се отказали от битката със собственото си несъвършенство, те точно това правят по своя си начин, по-бърз, и едва ли някой от тях е искал да намери смъртта си. Просто техният начин е много рискован. А не е ли изобщо много рисков този житейски път- в борба със собственото си несъвършенство? Естествено, че е. И е може би по-мъчителен и по-труден от този на алпинистите, във всеки случай е по-продължителен и по-тягостен, защото "животът е трупане на грехове", а и няма екстаз. Или има и екстаз? Бодлер говори за опиянение от добродетели...
Никак не се съмнявам в твоята искреност.