"Покаяние" е  последната стихосбирка на писателката Кристин Юрукова (1956- 2019г.),  издадена през 2018г. като електронна книжка. В нея има стихове,посветени на синовете на Райна княгиня, на племенника на Иван Вазов, на Райко Алексиев , на Никола Петков и защитника му адвоката Йордан Ковачев, на музиканта Сашо Сладура- все жертви на комунистическия терор в Бългория след Девети септември.

Първи февруари е Ден за възпоменаване на тези жертви..

Една от тях е музикантът Сашо Сладура. За него писателката Кристин Юрукова е написала стихотворение, поместено в стихосбирката й  "Покаяние". По-долу може да прочетете стихотворението, а цялата стихосбирка- на посочения по-долу линк.

Илюстрацията тук е картина на Св. Богородица с Младенеца от Кристин Юрукова.   

https://online.fliphtml5.com/ziixe/tkno/#p=1  

БЪЛГАРСКА ТРАДИЦИЯ  
/На възпитаника на Пражката Консерватория Александър Николов - Сашо Сладура/    
Надвесена над вечността на тихото площадче,
една самотна цигулка вади мечтите
изпод подмолите влажни на скривалищата им. 
Денят потъва в окото на луната
със стъпките на джаза. 
Лъкът тегли бавно  последния слънчев лъч.
  Незримото отвръща  с мъгла от изнемога,
  набучена на копията на желанията. 
Цялото Молле танцува джаз, с него и Леа, 
Мраморите, колоните,  небето с всичките небесни тела. 
Най-сладките целувки зреят
под ритъма на джаза на Сашо Сладура, 
сладки са целувките
като капещите  смокини в краката на влюбените.
 Заселил се е Сашо между студентите  
/”Акълът ми - колкото техният.”
/  С мелодии полира  усмивката бяла на Античния,
с нея и джаза  животът е безкраен празник.
 Младежи пият сладостта на телата си, 
докато ечи и ги мами,  а вечерта се стапя като шоколад. 
Сашо може да им разкаже най-смешните вицове,
онези заради които му видяха сметката
в комунистическия лагер с кирки и лопати.  
Ах, джазът на кирките и лопатите.  
Би могъл да им рече като професор Станишев:
“Да бяхте ми оставили поне ръцете.
Да посвиря.”  Да посвири.  
Сега му се е паднало, макар и бронзов *. 
От сутрин до вечер и посред нощите
да лови светулките в телата. 
Сашо Сладура, така далече преминал
границата на небесвода. 
Убит като Гео заради едните думи. 
Каква българска традиция!





* Бележка: В Пловдив близо до Античния театър в двора на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство има статуя на Сашо Сладура , седнал с цигулка в ръка.

 




Картина - Св. Богородица с Младенеца от Кристин Юрукова    https://bg.m.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2