СТРАНСТВАНЕ НА СВЕТА ПЕТКА
 (на Емилия Николов)  
от Кристин Юрукова  
Девицата затваря къщата,
от суетата на повърхността
изплъзва се завинаги.
/Пада първата й защита -дома./
Разсъблича богатствата си,
раздава с храбри ръце праха и пепелта-  лекото злато на роклите,
на накитите тежкото злато.
Пътят й нагазва в пустинята,
където молитвите стават крилати
от избухванията на миражи и хвъркат
по-високо откъдето й да е другаде,
прозрачни и горещи като въздуха.
Животът й се врязва в абсолюта на самотата,
която прави всеки бряг относителен.
Върху огнената длан на пясъка танцува
с екстаза на нажежените му зърна,
устата й в забрава чурулика с всяка заблудена птица преди да се пръсне в жегата,
и се посипе отгоре й на пера и на звуци,
укротява зигзазите на змии и на мълнии с молитва, слънцето става и ляга на гръдта й,
но пак не я суши и изгаря.
Продължава събличането,
сваля вече  не вещи, а помисли.
Когато се е оголила като дърво през зимата,
пада последната й дреха- тялото,
вратите се отварят, за да поеме душата  жаждата към небесния съпруг.
Времето я извайва нетленна.
Мощите й странстват както тя приживе-
от страна в страна,
и раждат чудеса като слънца в пустинята.  

Кристин Юрукова,
от стихосбирката й "Сън на сянка", 2005 г.


 

Св. Петка в пустинята- илюстрация от Марлена Юрукова