За моето изкуство

"Изкуството с всички сили се старае да събуди душата от дребнавостите на делничното с величави образи."

Михаил Врубел

Сигурно тази мисъл на Врубел ме е ръковидала интуитивно (защото я научих наскоро) когато създавах портретите на исторически личности и творци-  художници, поети, актьори:  Махатма Ганди, Вождът Сиатъл, Илия Минев, Надя Дункин, Людмила Славова, Пейо Яворов, Григор Пърличев, Змей Горянин, Райна Княгиня, Александър Станишев, Хенри Дейвид Торо, Уолт Уитман, Удроу Уилсън, Оноре Домие, Отец Храбър Марков, Стоянка Мутафова, Невена Коканова, Катя Паскалева (в ролята й на Мария) и много други.

Величавото в смисъл на достойното за представяне в творба, за да му се отдаде почит и за да се изрази възхищение, е в центъра и на най-добрите ми  композициите : "Пиета под Балкана" и "Равногорски баби- пазителки на планината".

Кое буди душата от делничното, кое я кара да се издига над него, да се пречиства и да расте? Това е молитвата. Цял цикъл картини- портретни образи на молещи се хора и една композиция "Молитва на Антонов ден" съм създала заради това пробуждане.

Пробуждането е преди всичко осъзнаване. Осъзнаване не само на величавото,  но и на делничното. В рисунките ми от улицата или влака делничното с униженията и оскърбленията е предадено по спонтанен начин така , както човек откликва спонтанно когато съпреживява. За това съпреживяване говорят многобройните ми рисунки, направени светкавично от натура по метода на "жестовата рисунка" (gesture drawing). Към най-хубавите рисунки отнасям- Старец и куче, Болка, Клошарка, Гнездо, Спяща жена и рисунки на деца).

На гледките от големия град сякаш се противопоставят гледките на българската природа. Неземната й родна красота е в душата на всеки българин, бидейки потомък на деди, живели предимно сред природата. Пейзажите ми, най-вече акварелни, от балкана и морето бих причислила към онова родно изкуство, което  създаваме несъзнателно като продължение на "Родното изкуство", основано преди сто години от Никола Маринов, Васил Стоилов, Щъркелов, Майстора, Сирак Скитник и др.

Много икони и стенописи , създавани от средата на 90- те години досега допълват образа мой насъщен, образа мой роден, "Образа наш насъщен, образа наш общ" ще разширя с "образа наш роден".

Защото без родното какво сме?

12.08.2021
гр.Пловдив
Марлена Юрукова

Пиета под Балкана ( наградена от Artslant), 180 cm  x 280 cm, акрил/платно, 2010г.


Равногорски баби- пазителки на планината- акрил/ платно, 200 х 280 см, 2009г.





Яна Язова- портрет, акрил/платно, 200 см х 100 см




Стоянка Мутафова- портрет, акрил/платно, 60 см х 55 см, 2012г.





Змей Горянин- въглен, 2020г.




Момиче, акрил/ платно, 2021г.





МОЛИТВА НА АНТОНОВДЕН, АКРИЛ/ПЛАТНО, 300 СМ Х 200 СМ

Гражданско неподчинение (Махатма Ганди )- наградена от  Artslant ,2010 г, акрил/ платно




Параклисът " Успение Богородично" над Розово- акварел



Детето- малка скулптура от глина, 2020г.




Равногор- акварел



Равногор- Пътят за параклиса Св. Илия, акварел







Бездомен- рисунка с молив


Богородица Умиление- акварелна икона, 2022г.





Морето при с. Лозенец- акварел, 2005г.




Молитва, акрил/ платно, 2022г.





Чикаго- след работа, акрил/ платно, 2007г., 200 см х 180 см



Стенописи външни в Гробищната църква " Св. Архангел Михаил, с. Равногор, Марлена Юрукова (вляво), Кристин Юрукова (вдясно за зрителя)




Зюмбюл, натюрморт




Стенопис "Сваляне от кръста"- гробищна църква "Св. Архангел Михаил ", с. Равногор



Възкресение Христово- гробищна църква "Св.Архангел Михаил"


Морето при Созопол- акварел




Слънчогледи в Тракия- акрил


Кончето в ливадите край Равногор- акрил/ платно




Св. Богородица сладко целуваща, стенопис, 2020г.


Детски портрет ( Софи), акрил/ платно, 2021г.