За моето изкуство

"Изкуството с всички сили се старае да събуди душата от дребнавостите на делничното с величави образи."

Михаил Врубел

Сигурно тази мисъл на Врубел ме е ръковидала интуитивно (защото я научих наскоро) когато създавах портретите на исторически личности и творци-  художници, поети, актьори:  Махатма Ганди, Вождът Сиатъл, Илия Минев, Надя Дункин, Людмила Славова, Пейо Яворов, Григор Пърличев, Змей Горянин, Райна Княгиня, Александър Станишев, Хенри Дейвид Торо, Уолт Уитман, Удроу Уилсън, Оноре Домие, Отец Храбър Марков, Стоянка Мутафова, Невена Коканова, Катя Паскалева (в ролята й на Мария) и много други.

Величавото в смисъл на достойното за представяне в творба, за да му се отдаде почит и за да се изрази възхищение, е в центъра и на най-добрите ми  композициите : "Пиета под Балкана" и "Равногорски баби- пазителки на планината".

Кое буди душата от делничното, кое я кара да се издига над него, да се пречиства и да расте? Това е молитвата. Цял цикъл картини- портретни образи на молещи се хора и една композиция "Молитва на Антонов ден" съм създала заради това пробуждане.

Пробуждането е преди всичко осъзнаване. Осъзнаване не само на величавото,  но и на делничното. В рисунките ми от улицата или влака делничното с униженията и оскърбленията е предадено по спонтанен начин така , както човек откликва спонтанно когато съпреживява. За това съпреживяване говорят многобройните ми рисунки, направени светкавично от натура по метода на "жестовата рисунка" (gesture drawing). Към най-хубавите рисунки отнасям- Старец и куче, Болка, Клошарка, Гнездо, Спяща жена и рисунки на деца).

На гледките от големия град сякаш се противопоставят гледките на българската природа. Неземната й родна красота е в душата на всеки българин, бидейки потомък на деди, живели предимно сред природата. Пейзажите ми, най-вече акварелни, от балкана и морето бих причислила към онова родно изкуство, което  създаваме несъзнателно като продължение на "Родното изкуство", основано преди сто години от Никола Маринов, Васил Стоилов, Щъркелов, Майстора, Сирак Скитник и др.

Много икони и стенописи , създавани от средата на 90- те години досега допълват образа мой насъщен, образа мой роден, "Образа наш насъщен, образа наш общ" ще разширя с "образа наш роден".

Защото без родното какво сме?

12.08.2021
гр.Пловдив
Марлена Юрукова