Постинг
27.07.2021 20:18 -
"Белеет парус..." - изложбата на Паруш Парушев в Пловдив
Автор: marlena
Категория: Изкуство
Прочетен: 963 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 29.07.2021 13:22
Прочетен: 963 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 29.07.2021 13:22
“Според мене картината трябва да е приятна, радостна и красива, да- красива! Има твърде много неприятни неща в живота и творчеството не трябва да ги увеличава."
Пиер Огюст Реноар
.png)
И стихът на Лермонтов, и картините на Реноар говорят за красота- " лазурна и златисто-слънчева". Но Лермонтовата е тъжна, защото е самотна и неспокойна- в морските бури платноходката търси покой. Докато реноаровата красота е радостна, безгрижна, приятна. Приятно е да я имаш пред очите си у дома.
Красотата, създавана от Паруш Парушев, художник от Варна, който гостува на пловдивчани през лятото на 2021г. (юли-август) в галерия "Артистика", е реноарова. Неговите "паруси- платноходки" (и художникът Паруш- една от тях) са весели и леки. Те порят лазурните струи под тях безгрижно и имат единствената грижа да погълнат доволни златистата слънчева светлина. Кое в картините му ни внушава тази светла радост и безгрижие? Разбира се - цветът , бляскав, излъчващ светлина. Отраженията на безкрайното море под светлината на безкрайните небеса. И трептящите слънчеви зайчета- игра на слънчевите лъчи. И платната на лодките сякаш са изтъкани от слънчевите лъчи. Това е нашето Черно море, черно само заради потопа, случил се в него, а всъщност лазурно синьо. Синьото на небето и морето внушава дълбочина, а бялото, розовото, жълтото, светло-виолетовото, оранжевото на лодките -платноходки внушават лекота.
Лекота трябва да внушава картината. Тя трябва да говори на зрителя, че е създадена без усилие, дори ако истината е съвсем друга, дори тя да е създадена след много часове на тежък труд. Това са размисли на американския художник Джеймс Уислър, който за една своя морска импресия , внушаваща подобна лекота, преди около 100 години поискал космическа сума , възмутила известния британски изкуствовед и критик Ръскин. Той написал, че за няколко плиснати бои върху платното не може да се искат толкова много пари. А Уислър отвърнал, че зад привидно нахвълените с лекота цветови петна се крият десетилетия къртовски труд. Да, труд на кърт- прокопаващ тунели, за да излезе човек на светлина, за да не е вечно в тъмнина. Това е великата задача на художника- да ни накара да отворим очитезси за вездесъщата красота, но на него-художника това му струва десетилетно ровене в тъмнината и в калта. "Без кал няма лотуси"- Тич Нат Хан ( дзен будист). Но за зрителя има само лотуси. Да, пладноходките на Паруш са и като лотуси- нежно- прозрачни. Цъфтят те върху морското огледо. Хем плуват, хем са застинали като заседнали във вълните. Такова е врубеловото море- застинало като стъкло. На стъкло, на стъклопис напомнят морските картини на Паруш Парушев. Защо? Отговорът е в стила- онзи съвременен стил, който от постимпресионизма насам търси обобщението в същността, а то стига до декоративността, до орнаментността. Да тези лодки чудесно биха украсили като орнаменти стените на някоя вила, както са си украдявали къщите в античността, пък и през Възраждането. Пловдивските къщи от Стария град ни покаьват това. Многа асоциации изпълниха този словесен материал, съзидан върху образния материал от изложбата на Паруш Парушев.
Хубаво е това, защото и да е самотно занимание създаването на изкуство, то почива на неведомите връзки на душите на художниците през вековете, всъщност извън вековете. Защото и изкуството като любовта е " дело душевное", както казват руснаците. И това дело, родено от душата, е и радостно, и красиво, и приятно. Желая успех на изложбата и на твореца.
27.07.2021г.
гр.Пловдив
Марлена Юрукова
Пиер Огюст Реноар
.png)
И стихът на Лермонтов, и картините на Реноар говорят за красота- " лазурна и златисто-слънчева". Но Лермонтовата е тъжна, защото е самотна и неспокойна- в морските бури платноходката търси покой. Докато реноаровата красота е радостна, безгрижна, приятна. Приятно е да я имаш пред очите си у дома.
Красотата, създавана от Паруш Парушев, художник от Варна, който гостува на пловдивчани през лятото на 2021г. (юли-август) в галерия "Артистика", е реноарова. Неговите "паруси- платноходки" (и художникът Паруш- една от тях) са весели и леки. Те порят лазурните струи под тях безгрижно и имат единствената грижа да погълнат доволни златистата слънчева светлина. Кое в картините му ни внушава тази светла радост и безгрижие? Разбира се - цветът , бляскав, излъчващ светлина. Отраженията на безкрайното море под светлината на безкрайните небеса. И трептящите слънчеви зайчета- игра на слънчевите лъчи. И платната на лодките сякаш са изтъкани от слънчевите лъчи. Това е нашето Черно море, черно само заради потопа, случил се в него, а всъщност лазурно синьо. Синьото на небето и морето внушава дълбочина, а бялото, розовото, жълтото, светло-виолетовото, оранжевото на лодките -платноходки внушават лекота.
Лекота трябва да внушава картината. Тя трябва да говори на зрителя, че е създадена без усилие, дори ако истината е съвсем друга, дори тя да е създадена след много часове на тежък труд. Това са размисли на американския художник Джеймс Уислър, който за една своя морска импресия , внушаваща подобна лекота, преди около 100 години поискал космическа сума , възмутила известния британски изкуствовед и критик Ръскин. Той написал, че за няколко плиснати бои върху платното не може да се искат толкова много пари. А Уислър отвърнал, че зад привидно нахвълените с лекота цветови петна се крият десетилетия къртовски труд. Да, труд на кърт- прокопаващ тунели, за да излезе човек на светлина, за да не е вечно в тъмнина. Това е великата задача на художника- да ни накара да отворим очитезси за вездесъщата красота, но на него-художника това му струва десетилетно ровене в тъмнината и в калта. "Без кал няма лотуси"- Тич Нат Хан ( дзен будист). Но за зрителя има само лотуси. Да, пладноходките на Паруш са и като лотуси- нежно- прозрачни. Цъфтят те върху морското огледо. Хем плуват, хем са застинали като заседнали във вълните. Такова е врубеловото море- застинало като стъкло. На стъкло, на стъклопис напомнят морските картини на Паруш Парушев. Защо? Отговорът е в стила- онзи съвременен стил, който от постимпресионизма насам търси обобщението в същността, а то стига до декоративността, до орнаментността. Да тези лодки чудесно биха украсили като орнаменти стените на някоя вила, както са си украдявали къщите в античността, пък и през Възраждането. Пловдивските къщи от Стария град ни покаьват това. Многа асоциации изпълниха този словесен материал, съзидан върху образния материал от изложбата на Паруш Парушев.
Хубаво е това, защото и да е самотно занимание създаването на изкуство, то почива на неведомите връзки на душите на художниците през вековете, всъщност извън вековете. Защото и изкуството като любовта е " дело душевное", както казват руснаците. И това дело, родено от душата, е и радостно, и красиво, и приятно. Желая успех на изложбата и на твореца.
27.07.2021г.
гр.Пловдив
Марлена Юрукова
Няма коментари
Търсене
