/ на Димитър Чиликов*, който ни напусна в края на май преди 4 години/
Тихо пристъпваше по земята,
вслушан в гласа на Семела.

Твърдо стъпваше върху твърдта й,
уверен в упоритостта на семето в нея.

Високо изкачваше перчема й-
на Перперек канарите наперени.

И откри перото на Перке**  и навлезе в словото,
в тайните и
вечността.




Портрет на Димитър Чиликов от Марлена Юрукова

*  Димитър Чиликов- изследовател на миналото на България, праисторик и траколог, занимавал се с древната българска писменост и специано със ситовския надпис

**Перке- древното име на Тракия; коренът "пер" е свързан с думите  "перя се", "перчем", "наперен", "изперча се ",  "перка", "первам", "перо" , "перко", "перча се", "първи" (диал. "первий", "пред"; имената Перо (Пере Тошев), Персей, Персенк, Перперек, Перелик, Перун, Перник, Преслав (след ротация на "е" и "р" , характерна за българския език за благозвучие /за да стане сричката отворена/ и др. са от този корен, означаващ първи, издигнат, наперен. Коренът "пер" участва в именото на кан Аспарух (Исперих), което е логично, защото той е бил най-първият, онзи който е най-отпред, който се е "изперчил" пред останалите. Английската дума "пер" също произлиза оттук, както и представката "pre", означаваща "пред" /predict, предсказвам/.