В навечерието на Трети март

 Утре в с. Равногор пред паметника на поп Ангел Сандъкчиев и другите комитетски членове, въстаници и мъченици за българската свобода, ще се състои тържество по случай 146г. от Освобождението на Отечеството ни.  

Защо? Защото повече от 3 пъти по-дълго народът ни е бил под робство, без държава. Защото с руската победа в тази война се отваря път за възстановяване на българската държава, най-старата народностна държава в Европа, запазила името си и до днес. И защото победата е и българска. Във войната участват хиляди българи-доброволци опълченци и много от тях стават жертва ( само на Шипка загиват 600 опълченци). По градовете в тила биват преследвани и убивани членове на комитетите на Левски. Между тях е и художникът Станислав Доспевски, арестуван е в Пазарджик заради това , че е завършил Художествена академия в Русия, откаран е в Цариград, където издъхва в тъмница. Между тях са и четиримата софийски книжари, обесени в София 2 седмици преди освобождението на града за това, че в книжарниците им е имало книги с бунтовни песни. Четирите лъва на Лъвов мост в София са издигнати в тяхна памет.   

Военните събитията през 1877-78г. са героични , но и много трагични .  По официални руски данни загиналите българи само в Южна България са са 16000, толкова колкото са жертвите и на руските военни. Това време е наречено от народа "Страшното". Загиват хиляди цивилни българи- главно жени, деца и старци в Стара Загора, Карлово, Сопот ( бащата на Иван Вазов Минчо е заклан- разказът е на Съба Вазова, майката на поета) , Калофер ( избити са дори калоферските монахини), новозагорското село Любенова махала ( клане на 1013 души в църквата  като баташкото, общо жертвите в селото са над 2000 ) , Пловдив, Ямбол и ит.н. Героични са за българите тези събития, защото те участват като доброволци не само в бойните действия на Шипка, в Казанлък, Стара Загора и др. Масово българите подкрепят руските войски с информация ( разузнаване), доставка на храна и вода, фураж, волове за прекарване на товарите, поправка на пътищата, предоставяне на училища за болници ( Габрово) и друга помощ.  

Когато след войната в Турция  Сюлейман паша е изправен на съд заради поражението му при Шипка, в своя защита той изтъква факта, че българите са се били на страната на русите, а не на турците. А адвокатът му цитира дори стихотворението на Вазов "Опълченците на Шипка" , за да покаже, че при такъв героизъм на българите не е било възможно Сюлейман паша да удържи победа, въпреки, че броят на турските войници е бил 40 000, а на защитниците на Шипка- само 7500 общо българи и руси. Важно е да се знае, че сред опълченците е имало и една жена- Христина Хранова. Но за нея- друг път.   А сега да се върнем на равногорските поборници от паметника, участници в Априлското въстание- въстанието,  което заради проявената саможертва и многобройните жертви при погрома му прави  Освободителната война. възможна. Неслучайно кореспондентът на "Дейли Нюз" американският журналист  Макгахан, посетил Батак след погрома на въстанието и описал жестокостите от клането в репортажите си, ще бъде наречен от българския народ "Освободителят на България". По същия начин всички поборници още от времето на Раковски и Легиите, на четите и комитетите на Левски, са "Освободители на България". Кои са били тези  "освободитили на България" от с. Равногор, тогава- Ясъ Кория?

Кои са били тези коричани? Как са изглеждали те? Нека видим как ги е описал участникът в Априлското въстание, който им е организирал комитета- големият писатил, художник, преводач и политик Константин Величков в книгата си "В тъмницата" когато те ( около 60 души коричани) и той-апостолът  са хвърлени в страшния пловдивски зандан Таш капия и са събрани заедно на очна ставка.   "Беше ми мило да гледам всичките други . И тука, при всичко, че бяха покрусени от бедствието, с тоя отпечатък от вялост на лицата и на облеклото, който дава затворът, се запазваха ония черти от сила и хубост, които бяха получили от планинската природа. Един от други по-снажни, те изглеждаха , като да са подбрани нарочно. Ахилес би ги взел за своите мирмидонци. Така трябва да са изглеждали тъжни, когато са се научили, че войводата им ги осъжда на бездействие под стените на Троя. Планината беше им  дала даровете на своята необятна красота и на своята тайнствена сила. Стройни като буките, които кичат плещите й, яки като гранита на скалите й, те носеха души чисти като кристала на изворите, които бликат из недрата й, и отразяваха в широките си и светли очи спокойствието на небето й. Те останаха в бедствието така твърди, както в бурята остават твърди бориките, които растат на гранитната почва на планината." К. Величков- "В тъмницата"  

Заради твърдостта си 55 души от планинците-бунтовници са освободени, а заради ръководното си участие във въстанието петима са осъдени на смърт: дядо Върбан, Иван Дечев, Димитър Дечев, Стоил П.Грудев и свещеник Ангел Сандъкчиев. И тук в историята на героизъм се появява една жена-герой. Тя е млада, бременна в 8-ия месец булка от с. Дългия Гере ( историята не е запомнила името й), чийто мъж също е бил осъден на смърт чрез обесване. Някой я научил да седне пред вратата на затвора и да не мърда оттам. А турците не вдигали ръка на бременна жена. Та никой не можел да я помръдне. Било наредено коричани заедно с мъжа й да бъдат обесени в сряда. Но жената не се помръдвала от вратата и осъдените не могли да ги изкарат нито в сряда, нито в четвъртък. В петък турците не бесят и оставили бесилото за събота. А в събота пристигнала амнистия да не се бесят повече българи. Било 30.07.1876г. "Тази жена ни спаси от бесилката"- разказва един от осъдените Иван Дечев. ( А избесените в Пловдив са десетки, ако не и стотици; бесилките са се нижели от Пазарджишкото шосе по моста на Марица ( сега Пешеходния мост), покрай Таш капия, по сегашната Главна улица и нагоре към Стария град край църквата "Св. Богородица").  Петимата са пратени на заточение на о.Кипър, където отец Ангел Сандъкчиев умира в резултат на претърпените мъки и изтезания ( бил е със счупени крака още при залавянето му в Брацигово и пеша се е влачел на колене до Пазарджик, а оттам - до Пловдив; в затвора  още е бил като полужив).  

По време на въстанието цялото село Ясъ Кория е опожарено. Останала само една къща, която е била нова и не можела да гори. Започва глад мизерия, работа на чуждо и то в съседните турски сила.   Но "След като коричани прекараха мизерия, глад и болести, най-после дойде до тях радостната новина , че русите идват"- разказва учителят Никола Андонов в книгата си за Равногор. Разказът продължава така: "Започнаха да прииждат турски войници, които бягали боси и голи за Дьовлен и кой каквото откачил, карал с него и продавали коне, говеда и овце на безценица / този добитък те забрали от полските сила/. Един турчин, фотинец, Читака, вървял по снега с един бос крак, а другият обут, и се спрял в дюкяна. Коричани му рекли:"Ош гелди ефенди, не вар, не юк", а той отговорил:"Русите пристигнаха в Пазарджик, аз  ги съм помарил от Дунава и ги оставих в Пазарджик.  Утре са в Брацигово, а вдругиден са тук". Коричани изпитали голяма радост, но се таели и престрували, че не ще да е вярно. Той си заминал, изминали и други войници. Това било около Атанасовден 1878г. и един ден дошли русите тук. Дошъл тук капитан с взвод войници, излязло мало и голямо да ги посрещнат, посрещнали ги с неописана радост. Дошли на Бърчината и капитанът ги строил, изкомандвал няколко команди и после войниците били разквартирувани по къщите / къщите били колиби/."   Понататък се описва как капитанът обучил младите коричани на талим- военно обучение, как биват превзети съседните турски села и как " след това коричани заживяват много свободно и почват да си градят големи и по-хубави къщи, да си набавят покъщнина и добитък."  

И така някогашното опожарено село Ясъ Кория се превърняло в едно от най- хубавите села на България, а защо не и на Европа.  

Текст и портрет на Макгахан: Марлена Юрукова  

Използвана литература: 
1. "Равногор в миналото" от Никола Андонов

2. "В тъмницата " от Константин Величков

3. "През Страшното" от Съба Вазова ( спомени на майката на Иван Вазов)

4. "Как Вазовото "О, Шипка" спаси от смърт Сюлейман паша https://www.bulblog.com/%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D0%B2%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BE-%D1%88%D0%B8%D0%BF%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D1%81%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82/

5. "Загадката Сюлейман паша" https://www.nbp.bg/nbp/%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%B4%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D1%8E%D0%BB%D0%B5%D0%B9%D0%BC%D0%B0%D0%BD-%D0%BF%D0%B0%D1%88%D0%B0/



с. Равногор с плевните- акварел от Марлена Юрукова 



Константин Величков- автопортрет




Макгахан- портрет от Марлена Юрукова