Христо Ботев
портрет
худ. Марлена Юрукова 

Ботев е гений не само на поезията, не само на революцията, но и на политическата мисъл. Колко вярно, колко актуално звучат съмненията му относно обединението на народи в обща конфедерация. То трябва да се извършва не като "абстрактно обединение" , не като " композиция на робството, на яда/ отровата", а да става така, че да има гаранция за "свободно развитие на тѣзи народи, които ще я съставятъ". В статия, написана по повод сръбско- българския вестник "Югославия" , започнал да излиза във връзка с идеите за съответно обединение, Ботев казва, че нашият народ е зрял, защото не одобрява идеята и вижда в такова едно обединение "ущърб за целостта си". От последващите трагични съдби на множеството поробени народи във федеративната държава Югославия, разпаднала се през 90-те години пред очите ни, се виждат прозорливостта и правотата и на Ботев, и на нашия народ, претърпял със загубата на Македония , Българска Морава и Западните покрайнини огромен "ущърб в целостта си".  



 Следва цитат от статията на Ботев:

,Югославия”

(7)   Честитимъ появяването на българо-сръбския вестникъ „Югославия”! . . .

Идеята за югославянска конфедерация е идея на западнитѣ панслависти, въ противность на онази на рускитѣ, програмата на която се заключава въ думитѣ на великия имъ поетъ: „славянскитѣ ли рѣки ще се влѣятъ въ руското море, или то ще пресъхне?” . . .

Нѣма славянинъ юженъ или западенъ, нѣма свѣстенъ човѣкъ, който би можалъ да съчувствува на такава абстрактна идея, каквато е тази на руситѣ, съ осѫществяването на която се поглъщатъ цѣли народности, отдѣлени една отъ друга съ история, литература, нрави, обичаи. Съ химическото сливане на подобни народности става композицията на робството, на яда [1], който приема почти цѣло столѣтие болната Полша. Напротивъ, нѣма славянинъ, юженъ или западенъ, нѣма свѣстенъ човѣкъ, който да не съчувствува на идеята за югославянска конфедерация, която нѣма принципа на робството и сливането на разни народности; а напротивъ сигуранца е за свободно развитие на тѣзи народи, които ще я съставятъ.    

1. Отрова  

Отъ скоро се е появила тази идея между южнитѣ славяни; но малко е развита тя между нашия народъ по причини, че му е проповѣдвана неискрено и съ ущърбъ за цѣлостьта му. Германското съединение съ своята деспотическа Прусия и италиянското единство съ своя Пиемонтъ и подъ своя Викторъ-Емануилъ сѫ примѣри, които плашатъ нашия народъ, защото нито Русия е за него Прусия, нито Сърбия — Пиемонтъ. Югославянската конфедерация трѣбва да се проповѣдва и основе на други, свободни начала; тъй щото ни една отъ народноститѣ да не бѫде онеправдана. Прусецътъ е нѣмецъ, пиемонтецътъ — италиянецъ; но нито българинътъ е сърбинъ, нито сърбина — русинъ . . .  

Другъ пѫть ще се върнемъ върху тоя предметъ на приличното му мѣсто. За сега честитимъ само утешителното появяване на в. „Югославия” съ напредъкъ и успѣхъ между нашитѣ еднородци."  

Източник: http://www.promacedonia.org/hb3/hb3_duma_1871.htm#7