Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.07.2023 21:48 - Шестдесет и четири години
Автор: marlena Категория: Изкуство   
Прочетен: 1337 Коментари: 2 Гласове:
1

Последна промяна: 09.07.2023 21:52

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 64 години
разказ
от Марлена Юрукова   

Вдигаше бастуна и го удряше. Едва се държеше на болящите я крака, но замахваше и го биеше по главата, по раменете, по гърба. Силно го удряше така , както тя силно желаеше това.  Безспирно го удряше както мисълта й безспирно нямаше  покой от това желание.  Удряше да го заболи, както нея я болеше вече 64 години. С все сила го халосваше, въпреки че бе останала без сила, без здраве, без покой и радост вече 64 години. 

  Ако го стореше, щеше да й олекне. Дебнеше вече 2 часа пред пенсионерския клуб, където той ходеше да играе шах всеки ден  няколко десетилетия вече, откакто бе пенсионер и си бе въобразил, че е велик шахматист, може би един Алехин, световния шампион по шах, който е обикалял света да се намери достоен съперник и го бе намерил тук в България в лицето на великия поет Теодор Траянов.  Но какво общо имаше нейното егоистично самовлюбено старче с Алехин или Траянов! Той не бе и чувал за тези гении! 

  Но защо него още го нямаше? Нали по това време той вече живо подтичваше към обетованото си кътче, което сигур смяташе за истински дом. Защото в дома си той живееше  цял един дълъг живот не като съпруг , а като неин гост, когото тя трябваше да посреща и гощава или като наемател на пълен пансион, когото тя трябваше да подслонява, да пере , да глади и да храни; не- той живееше като господар, а тя бе слугиня, незабелязвана и неуважавана . Слугиня. Защото слугинята е само длъжна и е безправна, защото със слугинята не се разговаря освен служебно. За 64 години двамата не бяха разговаряли ни веднъж тихо и кротко и радостно в разбирателство, изслушване и тишина. Те всъщност  никога не разговаряха. Мястото на  разговорите бе заето от караници и разправии . Мястото на  радостта бе заето от несъгласието. И да го нямаше  понякога недоволството, то зрееше и набъбваше докато тя му слугуваше, докато от сутринта до вечерта вървеше след него да чисти и оправя- тоалетната, след като я е ползвал,  кухнята, след като бе ял, леглото, след като бе спал. На забележките й неизменно отговаряше господарски: "Това е твое задължение." Понякога отвръщаше, нали пак ще ходя по нужда, нали пак ще ям, нали пак ще легна довечера да спя. А много често и нищо не отвръщаше, защото той не я забелязваше.  

Но преди 64 години как я забеляза той! И как я смути пред близки и познати с мъжкото си око, което той- военният й бе хвърлил. Смути я неочаквано с думи, които тя повече никога не чу от него. На танцовата вечеринка в малкия град , в който частта му бе командирована, пред всички той развълнуван заяви, че пак ще дойде, че ще се върне тук заради едно нежно момиче, което му е грабнало сърцето. За нея ли бяха тези думи?! Да, той произнесе с вълнение нейното име и тя от вълнение се разтрепери. И се засрами. Та те не бяха дори се целували! Какво ще си помислят хората! И се смути. И се забрави. Забрави и момчето си в казармата, което обичаше и с което си пишеха писма. И в срама и смущението си тя каза "Да", съгласи се да се оженят. По- късно когато четеше Достоевски, разбираше , че е постъпила с това "Да" като майката на братя Карамазови- хвърлила се бе в пропастта.  

Пропаст дълбока 64 години. Мрак. Недоволство. Нерадост. Има ли такава дума? Да има. Народът казва, старост- нерадост. Ето това е нейният живот: 64 години нерадост. А сега и старост. И нелюбов. Има ли такава дума? В руския я има , защото има един  филм "Нелюбов", чийто режисьор Звягинцев се прочу по света с тази страшна нелюбов. Нелюбов вътре в семейството, вътре в сърцето. Господ е Господ на сърцето, евангерието казва, а и "Багават гита", която е в чантата й. Господ е любов. А нейното сърце е нелюбов. Страшно! Как ще се приближи до Бога и кога. В сърцето й- нелюбов и времето й изтича. Един православен старец ( кой точно бе Тадей Витовнишки или Паисий Светогорец) казва, че най- важни са последните години от живота- как живее човек тогава. Да живее.по Христовата заповед- да обича не само ближния, но и врага. А тя мрази, него, мъжа си.

За 64 години в началото очарованието на влюбеността се обърна на разочарование, разочарованието- на огорчение , огорчението- на недоволство, а недоволството- се обърна на омраза. Тя вече го мразеше. И искаше той да се появи вече и да го удари с бастуна пред всичките старчоци- гении на шаха. И пред дъртата шафрантия от бара, по която напоследък въздишаше той , и която сигурно му се глези и умилква, за да му измъква пари от голямата пенсия на военен;  и пред разните дъновисти , евангелисти, йеховисти и какви ли не, които се навъртат около изкукалите старчета- пишман шахматисти, повтарящи едни и същи ходове, за да ги забаламосват "Истите" с ходовете си за любов и духовно развитие и източат по тези ходове пенсиите им.

  Омраза. Така ли ще свърши животът й? Това ли е плодът му? В древната книга в пазарската й чанта, в "Божествената песен" Бог съветва Белия герой да действа, но да не чака плод. А тя дочака- омраза. И действаше. От онази танцова вечеринка все действаше с надежда за плода. Повлече двата куфара с тенджери, купи и гаванки- подаръци за сватбата по влакове и гари в едно денонощно пътувате до новото му назначение като офицер. Но като пристигна там, него го нямаше сред посрещачите, куфарите я събориха, нея "нежното  момиче", което "грабва" сърца, бутнаха я в едни храсталаци; издрана тя се довлече до квартирата сама. Сама си остана цял живот във всичко- в младостта с грижите по отглеждането и изучаватето на децата, а сега в старостта- с болестите и немощта в очакване на смъртта.  

 Не ,тя не чакаше сега смъртта. Чакаше него- обекта на омразата си. Нямаше ли филм "Този неясен обект на желание"? Обичаше киното. Обичаше Бунюел. И мразеше него. Нямаше търпение той да се появи оживен и трепетен пред приятелите и изгората си от клуба и да го халоса по главата  . И пред всички, които го смятат за страхотен добряк,  и да разкаже за злината му. И за това, че не се къпе. И затова, че няма милост към нея когато е болна и лежи вкъщи или в болницата, без да влезе в стаята й дори и да я попита как е.   Само той да се появи! О , тя  ще разкаже всичко това!  Или пък той както е вече на 87 , може да получи удар и да падне.  Тя няма да го вдигне, няма да го лекува, няма да го погледне дори.  Няма, въпреки че е близък, но й е чужд. А чуждите й са близки. Това било страданието- неудовлетворение- "дукха", казват източните мъдреци. И според тях сама тя си е причинила тази "дукха". Така ли е? Преди сватбата той я бе попитал: "Сигурна ли си, че много ме обичаш?  Защото мен може да ме търпи само човек, който много ме обича."  

Нима той е познавал себе си, а тя - ни него, ни себе си. И той си е измил ръцете още тогава и е бил чист 64 години. И сега е чист и спокоен. И никого той не чака, него го чакат приятелите му. Но и тя го чака и стиска бастуна.

9.07.2023г.
гр. Пловдив



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tera - Какъв е този ужас?...
10.07.2023 00:30
Надявам се да не отразява реални хора. Кой и защо е длъжен да търпи нещо подобно? Не искам да казвам тривиалното - сама си е виновна, че е търпяла всичко това. Не става дума за любов или нелюбов, а за мазохизъм. Дори да е художествена измислица, доста черно звучи.

цитирай
2. marlena - Историята е истинска.
10.07.2023 09:47
tera написа:
Надявам се да не отразява реални хора. Кой и защо е длъжен да търпи нещо подобно? Не искам да казвам тривиалното - сама си е виновна, че е търпяла всичко това. Не става дума за любов или нелюбов, а за мазохизъм. Дори да е художествена измислица, доста черно звучи.



Благодаря Ви, че сте прочели разказа и че сте написали коментар.
Радвам се, че на познавате този ужас. Но той е познат на по- възрастното поколение. Историята е истинска и я написах за поука, без да се познават истинските й "герои". Позната е и на големите писатели - реалисти (Балзак, Мопасан, Толстой /"Кройцерова соната" и не само тази повест/). Позната е и на ражисьори като И. Берман- колко ужасни са семейните му филми или на датския режисьор Триер с неговия страшен филм- семейна драма "Антихрист"; сещам се и за филм с Никол Кидман и Малкович по роман на писателя- психолог Хенри Джеймс . Там ужасът бе още по-голям заради издевателствато на мъжа ( развратен и алчен) над жената ( благородна и възвишена) като мъжът я ползваше като средство за забогатяване и осъществяване на амбициите си.
Такива истории има много в живота и дори по- ужасни- с побоища, пиянство и убийства. Нали заради това има организации , които защитават жените от домашно насилие.
Опитах се да разсъждавам с разказа доколко християнските добродетели търпение и смирение могат да помогнат . Биха могли, но ако с времето допринесат до осъзнаване на "неизправната " страна. В противен случай трагедията за добродетелната страна е неизбежна ; пример - трагедията на Елка от "Гераците".
Поздрави и успешен ден.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: marlena
Категория: Изкуство
Прочетен: 568615
Постинги: 392
Коментари: 308
Гласове: 3265
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031