Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.05.2023 16:09 - В памет на Констанца Деянова
Автор: marlena Категория: Изкуство   
Прочетен: 816 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 30.05.2023 16:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 "Блажени кротките, защото те ще наследят земята." Евангелие от Матея, 5:3  

В памет на КОНСТАНЦА ДЕЯНОВА  
(18.03.1957- 9.05.2023г.)    

Констанца, кротката моя братовчедка , се представи пред Христа, на 9.05.2023г. Тя Го обичаше и Го следваше . Изповядвяше се. Молеше се. Вземаше причастие.  Рисуваше  икони. Бе започнала да се занимава и с мозайки. Духовен живот водеше тя не само през последните десетина - петнадесет години от живота си, когато любовта към Христа , стана център на живота й. Духовни бяха корените й.   В Констанца като на фокус се бяха събрали духовните ценности и стремежи на предците й- от видния Деянов род от Панагюрище и от рода на общия ни прадядо Партений Белчев, учителя на Иван Вазов, прототип на даскал Климент от "Под игото" ,  описан от поета и в повестта "Даскалите" и в стихотворение. А те бяха живот в духа, а не в материалното. Последно когато си говорихме по телефона, я попитах какво е яла за обяд, а тя ми отговори:  "Безразлична съм към храната." Безразлична бе към яденето, но не бе безразлична към книгите, картините, иконите, природата, планините и цветята. Особено обичаше цветята, може би защото от дете ходеше по планината ( бе и скиор в детството и младостта си) и защото по професия бе архитект - озеленител. Създаваше градини. Това бе работата й - да пренася красотата на природата в домовете на хората. Неслучайно на една от последните снимки е с роза в ръка. Нея, Констанца също бих оприличила на роза, кротка, тиха и смирена, край която хората биха искали  да бъдат както биха искали да бъдат и в розова градина. Там в нейната розова градина човек биваше изслушван, разбиран, посъветван и утешаван. Биваше човек и приютяван в аристократичния й дом с книги, старинни мебели и картини ( някои рисувани от братовчедка й архитект Анета Булант , някои от приятеля й Бурнаджиев, някои от наши класици като портрета-шарж на баща й Димитър Деянов от Александър Божинов ).  Това бе тържествен дом на старо софийско семейство , но с уюта на бабина селска къща заради топлотата на гостоприемните му стопанки- Констанца и добрата й всеотдайна майка леля Мичка. С дни и седмици сме гостували със сестра ми и децата ни в този дом, били сме хранени със сладките гозби на леля Мичка, към които ние не бяхме  безразлични за разлика от Констанца.   Последната икона, която Констанца рисуваше бе на светеца- воин Св. Мина . Тя бе предназначена за целувателна икона- икона , която хората на празника на светеца ще целуват. Бих искала и аз да целуна тази икона. То ще и е като да целуна ръцете, които са я нарисували. То ще е като преображение , макар и за кратко, в лъчистото същество, което всъщност е всеки човек. А това преображение у Констанца вече се е случило завинаги и за нея ще си спомняме като за лъчиста светлина и ще се молим за душата й. Бог да я прости! Светла й памет!
 
30.05.2023г.
гр.Пловдив
Марлена Юрукова  



image
Акварелен портрет на Констанца Деянова
от Марлена Юрукова





Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: marlena
Категория: Изкуство
Прочетен: 568805
Постинги: 392
Коментари: 308
Гласове: 3265
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031