Постинг
03.03.2023 11:29 -
Трети март- Освобождението на България
Автор: marlena
Категория: Изкуство
Прочетен: 1506 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 03.03.2023 17:31
Прочетен: 1506 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 03.03.2023 17:31
ТРЕТИ МАРТ -ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ
Вечна памет и слава на героите- "юноша и старец белобради", "принесли жъртвен дар кръвта си благородна".
Пенчо Славейков
Да презрем политическата конюнктура - "на дребни времена на дребния херой". Един такъв "херой" на дребните ни времена - водещият на последното предаване "Култура" каза вчера за Трети март: "Утре някои ще празнуват." Да, ще празнуваме, защото Трети март е националният ни празник, за да отдадем почит на "хероя , що някога за другите загина" и "с смърта пътя на живота проправи" . Ще празнуваме, защото в стихотворението си "На Шипка" Пенчо Славейков ни предупреждава да не допускаме "да заглъхне споменът за него в дивий рев на новите борби". Той ни призовава да бъдат съхранени "светите спомени", както са били съхранени в "сърцата майчини, на обич храм".
Честит празник и нека родината ни бъде като майчино сърце - "на обич храм"!
НА ШИПКА
Пенчо Славейков
От своя горд полет в небото устремени,
на отдих кацат там на върха извисени орлите —
дето за пронизния им взор преграда няма
пак в безкрайния простор,
и нищо царственний покой им не смущава.
И рядко някой друг отбива се тъдява,
поне да навести свещений тоя кът,
където легнаха хероите да спят сън вечен —
за живот на свойта земя родна принесли жъртвен дар
кръвта си благородна.
На тоз гранитен върх съдбата отреди
мегдан те да делят с врагът,
гърди с гърди: тук редом с юноша и старец белобради
намери своя гроб: въздъх последен даде,
смъртта очите му преди да засени,
и с него поздрави свободни бъдни дни.
Те спят в прегръдките на свойта земя мила,
заради подвизи която бе вскърмила великият им дух со своите беди,
и бог за жъртва ги изкупна отреди.
Минава ден по ден, година по година —
хероя някога за други що загина,
за него споменът заглъхна в дивий рев на новите борби,
що алчния си зев с настъпилите дни живота нов разтвори.
Едвам сегиз-тогиз, в тържествени говори,
на дребни времена дребнавия херой случайна думица ще вмести
в тоста свой и, во съзнание на дълг изпълнен,
чаша ще дигне заради „минала“ слава наша.
Далеч от тоя шум креслив и суета,
в сърцата майчини, еднички на света на обич храм,
до век ще бъдат съхранени светите спомени —
и в миналото взрени все ще ги дирят те со поглед просълзен,
тез свидните лица, чак до последний ден, додето и сами те легнат во земята, — и неизплакани сълзи те в небесата,
сълзите майчини за скръбна чест в светът,
застъпници ще ги пред бога отнесът.
Далеч от тоя шум безсмислен,
и жената сама безпомощно сираче на съдбата,
сирак прегърнала на чер вдовишки скут,
ще чезне и живей в плач никому не чут.
В скръбта на земен дял привела чело бледо ще да му шъпне тя, на свидното си чедо, за онзи,
който е живот на него дал:
защо и как е той за другите умрял —
с смъртта си пътя на живота да проправи —
Цза да го отрече живота и забрави.
Вечна памет и слава на героите- "юноша и старец белобради", "принесли жъртвен дар кръвта си благородна".
Пенчо Славейков
Да презрем политическата конюнктура - "на дребни времена на дребния херой". Един такъв "херой" на дребните ни времена - водещият на последното предаване "Култура" каза вчера за Трети март: "Утре някои ще празнуват." Да, ще празнуваме, защото Трети март е националният ни празник, за да отдадем почит на "хероя , що някога за другите загина" и "с смърта пътя на живота проправи" . Ще празнуваме, защото в стихотворението си "На Шипка" Пенчо Славейков ни предупреждава да не допускаме "да заглъхне споменът за него в дивий рев на новите борби". Той ни призовава да бъдат съхранени "светите спомени", както са били съхранени в "сърцата майчини, на обич храм".
Честит празник и нека родината ни бъде като майчино сърце - "на обич храм"!
НА ШИПКА
Пенчо Славейков
От своя горд полет в небото устремени,
на отдих кацат там на върха извисени орлите —
дето за пронизния им взор преграда няма
пак в безкрайния простор,
и нищо царственний покой им не смущава.
И рядко някой друг отбива се тъдява,
поне да навести свещений тоя кът,
където легнаха хероите да спят сън вечен —
за живот на свойта земя родна принесли жъртвен дар
кръвта си благородна.
На тоз гранитен върх съдбата отреди
мегдан те да делят с врагът,
гърди с гърди: тук редом с юноша и старец белобради
намери своя гроб: въздъх последен даде,
смъртта очите му преди да засени,
и с него поздрави свободни бъдни дни.
Те спят в прегръдките на свойта земя мила,
заради подвизи която бе вскърмила великият им дух со своите беди,
и бог за жъртва ги изкупна отреди.
Минава ден по ден, година по година —
хероя някога за други що загина,
за него споменът заглъхна в дивий рев на новите борби,
що алчния си зев с настъпилите дни живота нов разтвори.
Едвам сегиз-тогиз, в тържествени говори,
на дребни времена дребнавия херой случайна думица ще вмести
в тоста свой и, во съзнание на дълг изпълнен,
чаша ще дигне заради „минала“ слава наша.
Далеч от тоя шум креслив и суета,
в сърцата майчини, еднички на света на обич храм,
до век ще бъдат съхранени светите спомени —
и в миналото взрени все ще ги дирят те со поглед просълзен,
тез свидните лица, чак до последний ден, додето и сами те легнат во земята, — и неизплакани сълзи те в небесата,
сълзите майчини за скръбна чест в светът,
застъпници ще ги пред бога отнесът.
Далеч от тоя шум безсмислен,
и жената сама безпомощно сираче на съдбата,
сирак прегърнала на чер вдовишки скут,
ще чезне и живей в плач никому не чут.
В скръбта на земен дял привела чело бледо ще да му шъпне тя, на свидното си чедо, за онзи,
който е живот на него дал:
защо и как е той за другите умрял —
с смъртта си пътя на живота да проправи —
Цза да го отрече живота и забрави.
Няма коментари