"Нежност, но и страдание" и " тиха поетична чувствителност"  

В памет на Румен Жеков   

"Нежност, но и страдание"- така говори Румен Жеков за живописта си." Тиха  поетична чувствителност"- добавя изкуствоведката  Ружа Маринска.  В творбите на пловдивския (български, европейски и световен) художник Р.Ж. има нежност, но тя му е струвала страдание. Духовен закон ли е това? Закон на изкуплението?. Истината се изкупува с цената на живота, казва отец Храбър Марков. Една истинска творба , носеща радост на твореца и зрителя заради истината в нея също се изкупува с напрегнатия труд и със страданието. В интервю по повод изложбата си "Безсъници" в пловнивската галерия L"Union  Р.Ж. споделя, че е човек травмиран и безпокоен, но таящ в себе си тази си тревожност и страдалчески чувства. Не би могло и да е иначе, защото само творец с подобна чувствителност би имал съпреживяването да създаде цикъла малки рисунки с туш, озаглавени "Сам завинаги" и "Не потъвай" от изложбата в галерия "Нирвана" в София. Тези рисунки с туш на "унижените и оскърбените" са израз на дълбока съпричастност към нещастните хора, хора без надежда, хора, "притиснати до стената , хора в безизходица цял живот", която художникът чувства като "унижение"- по неговите думи от интервю за БНР. Цикълът картини "Прегради" и "Капани" предават  безнадеждността лаконично чрез тези предметни символи. Тъжни по съдържание тези картини са изпълнени леко като с перце.  "Четката е лека като перце", казва учителят на няколко поколения пловдивски художници Иван Поповски- Джовани, той самият бидейки лек като перце. Бил ли е той учител на Румен- Ремис? Не знам. Но по лекотата на изказа им, по "тънкостта" на образите им като художници на неуловимото , по духовитостта, по склонността към метафизиката, по възторжената любов към Веласкес Джовани и Ремис са много близки. Не познавах лично Румен Жеков. Но вероятно още  като ученик е бил  свързан с необикновения учител Иван Поповски, защото  има нещо от лекотата и артистичната закачливост и изтънченост на Джовани в творбите на Р.Ж.,  Тези качества са характерни за изкуството като противоположни на качествата на живота- тежест, стигаща до бреме, грубост и липса на чувсто за хумор.  Творбите са идентични на твореца,  твърди Емил Чоран казвайки, че стилът на художника  е вроден. Стилът е самият творец. Какъв е стилът на Румен Жеков независимо от характера на творбата- реалистична или абстрактна, формална или неформална? Стилът е нежен и лек, но  издава тъга и страдание. Ин и ян. Бяло и черно.  Нежност и страдание, обединени в изтънченост. Това е и самият образ на художника Румен Жеков. Неговите картини- неформални образи-знаци сякаш са автопортрети. Небрежни детски завъркулки  на жълт или син фон, тъмно-вишневи петънца на розов фон - творбите  не се ли сливат със самият автор, чучнал се като дете в поза лотос на пода на галерия " 2019" на юбилейната си изложба през есента на 2020г. Той самият е лотос, знак - символ на самия живот, в който от тинята (страданието) разцфтява лотосът- живот в радостта ( по израза на будисткия монах Тик Нят Хан). Художникът чувства родството си с изкуството на дзен будизма, което е лекота и лаконичничност,  чистота на линиите и цвета. Изтънчен и крехък цвят на радостта, но и на тъгата, на сянката.  Изтънчеността обединява  радостта  и страданието. Чрез изтънчеността си самият художник се е слял с творбите си. Тънкост на чертите и закачливост в косите и ъгълчетата на устните  и тъга в очите. "Звезди в косите-сълзи в очите."  Наистина като звезди са картините на Румен Жеков и като сълзи.  Розови или сини. Сърца и лястовици по светещи скални манастири. Безсънници - нощни и на зазоряване. Прозорци към небето. Проблясъци на розова надежда като цъфнали японски вишни. Сини съновидения в безсъниците. Синьо - розови като съновидения са не само абстрактните творби на Румен Жеков, но и двете фигурални композиции, които открих в Интернет. Масивното голо женско тяло и дворът на психиатричната клиника (дипломна работа) са изведени от добрата милозлива ръка на художника от  реалността към съня, за да се освободят те от бремето на материалността. "Дематериализирането" на живописния материал, а при Румен Жеков той освен бои включва и вар, сажди и восък, така че той да стане дух е стремежът на художника. Не е ли това смисълът на изкуството: освобождаване от телесната тежест и връщане към духовното начало? Не е ли поради това изкуството и религия в смисъл на живот в святост- нежност и страдание.  

29.б7.2022г. гр.Пловдив  

Текст и портрет на Румен Жеков: Марлена Юрукова