МАРИНА ЦВЕТАЕВА
Стиховете
като трънен венец
на главата й,
вместо онзи, девичия,
докато мизерията й
е постлала легло
за мъчения.

Стиховете й,
та и езикът й -
печално излишни там,
където е избягала.
Ако не ги чуват -
за какво са й стихове?
Без стихове - за какво е самата тя?

И отново бърза точно за там,
където в засада я чака
Негово Величество Злото,
приело маската на съдба
за всички.

От стихосбирката "Ясна поляна" на Кристин Юрукова, посветена на руската литература