Багаван Шри Рамана (1879- 1950)

 Това си ти  
далеч от заблудата
на привидността,
примамваща
към притежание,
успех
и суета.  

Това си ти -
продължение  
на реалната сияйна 
неизменна вечност  
на безкрайността,
където отредената
ти е радостта.  



14.12.21г.
гр. Пловдив
М.Ю.
***    

Багаван Шри Рамана (1879- 1950), един от последните велики индийски мъдреци,  почитан като най-издигнат духовен наставник от самия Махатма Ганди,  е наставлявал последователите си главно чрез мълчаливото си присъствие. Единствената негова писмена творба е есето от въпроси и отговори."Питане към себе си". Един от хилядите негови поклонници от цял свят е и английският писател, носител на Нобелова награда Самърсет Моъм, който  е така впечатлен от мъдреца , че написва романа "Острието на бръснача" и есето "Светецът", които са вдъхновени от кратката им среща. Шри Рамана въвежда в практиката на хиндуизма забележителна новост: пряк подход за постигане на  щастие и освобождение. За да е щастлив човек, той трябва да постигне себепознание,  да открие  истинската си същност. Това може да стане като той се обърне  към себе си с въпроса "Кой съм аз?". Шри Рамана препоръчва преди човек да пристъпи към  четирите привързаности да се попита "Кой съм аз?" , за да установи реалността си ( неизменна, сияйна, божествена) и отхвърли привидното, измамното, несъществуващото, измисленото от ума "его".  Умът, тоест мислите, са основа на западната цивилизация. "Мисля, значи съществувам." Рене Декарт. Но източната традиция разбулва тази декартова мисъл като заблуда, родена от ума. Според източната традиция "умът е добър слуга, но лош господар". Защо? Защото умът омотава човека в заблуди и скрива от него истинската му същност- неизменна, вечна, свята. Човек, подведен от ума, цял живот гони илюзорни ценности като пари, слава, професионална и творческа реализация, наслади, удоволствия, имоти и т.н. Човек се отъждествява с "егото", за което всички тези празни неща са ценност, реалност. Но "егото" не е реалността на човека. По-скоро това "его" , тази самозаблуда разболява човека, живеещ в общество на самозаблудени. "Това, доколко добре си приспособен към едно много болно общество, не е мерило за твоето здраве" - Д.Кришнамурти. Здравето, тоест реалността не е "егото". Поради това за човека дори не е нужно да се освобождава от "егото" си, защото то не е реално, а по- скоро трябва да осъзнае действителната си същност, която не е нито тялото, нито  индивидуалната душа (джива). Тази истинска същност на човека е битие-съзнание, свързано с Бог . За да достигне до нея човек трябва да се пита "Кой съм аз?" като медитативна практика.   Четирите привързаности (йоги) според хиндуистката традиция:    1. Действай без привързаност към плода на действието. ( привързаност към действието) 2. Не обичай нищо ; обичай само Бог.( привързаност към любовта)  3. Като се отделиш от Бог, ти деградираш в нищожна индивидуална душа (джива); върви и се обедини отново с Него; ( привързаност към Бог) 4. Познай Бог, привързаност към знанието.        

  Текст и портрет на Шри Рамана: Марлена Юрукова 14.12.2021г.  

  * Багаван- Божествен, приличен на Бог, от "Бага"- Бог на санскрит; неслучайно още Раковски  пише, че българският език е най-близък до санскрит. Правилно е самскрит както обяснява Раковски, защото и на самия санскрит езикът се нарича "самскрит", тоест език , който като свещен и ведически се е скрил сам.