ГОРЕСТ
на Пеньо Пенев

Горестно погубен
 в тъгата
няма що да го утеши,
миналото-болка,
прошка няма,
и да проси милост,
той на себе си
не ще прости.  

Няма изход,
ден след ден
няма изход  за тъгата,
няма я радостта,
ни творчество,
ни спомен,
ни  природа
може да го утеши
или да разсее
горестта му.

Няма изход 
за тъгата.
Изходът -
неизвестен,
скрит,
мъглив .    

Тази горест
е широка
и дълбока  като Орестия,
трагедията на Едип,
като струите 
от руйни сълзи,
като Рейн
реката на скръбта,
на Лорелай
и невъзможността
на любовта ,
възможна само в смъртта.

Няма милост,
само скръб и горест.  

Горестта- Орестия
остава
като орис.

Но защо?
Незнайно е
това защо.

1.12.2021г.
гр.Пловдив Марлена Юрукова  

Неоценен !
Следващото поколение му отдадохме заслужена почит, без да сме се срещали очи в очи !

[quote=panazea]Неоценен !
Следващото поколение му отдадохме заслужена почит, без да сме се срещали очи в очи ![/quote

Истината се изкупва с цената на живота, Пеньо Пенев я изкупи в най-жестоки времена. Пеньо е епоха, епоха на трагедията бългаеска като античната Орестия.
Стихотворението му "Епоха" е епохата на българската "Горест- Орестия".

Като ученик ,прочетох в кое заведение в Пещера обичал да отсяда До брега на реката, срещу хилядолетния кавак
Не беше трудно да го открия Минавах често оттам и се заглегдах дълго! Представях си го, как влиза и се отправя към любимото си място!

Хубави почивни дни!

По нея на коне са. пътували МакГахан и Скайлер към Батак през родопските дебри с риск на живота си, за да изпълнят човешкия си дълг.
Дълга си към родината и таланта си е изпълнил и Пеньо, но не знаех , че е бил в Пещера .
Знаех, че още 17- годишен е работил на линията Троян-Ловч, на язовир "Росица"- също.
"Негови" места са били и София, и Димитровград, най-вече Димитровград.
Но за Пещера не знаех.
Благодаря.

Поздрав!