Прочетен: 906 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 24.11.2021 21:13
Портрет на Мара Белчева от Марлена Юрукова, 23.11.2021г.
Мара Белчева (1868- 1937)
Прекрасната като ренесансова Мадона Мара Белчева е била надарена и с прекрасни духовни качества и таланти, които тя развива и задълбочава чрез висше образование във Виена, овладяване на няколко европейски езика, поетично творчество и преводаческа дейност. Тя прави първия превод на "Тъй рече Заратустра" от Ф.Ницше , който се смята от специалистите за безупречен.
Житейският й път я свързва през 1903 г. с Пенчо Славейков, за да изживеят двамата десет години на необикновено силна и чиста любов, дар за чистите им поетични сърца от Бога. Тя е с любимия си до последния му дъх. Сетните думи на поета са: "Пуснете светлината".
Сестра ми писателката и художничка Кристин Юрукова е посветила на тази любов стихотворение, което е поместено в стихосбирката й "Светове / Цветове".
ПОСЛЕДНАТА ЛЮБОВ
На Мара Белчева
Опита се,
с какво нечовешко усилие
се опита да раздере
завесата на мрака,
когато Пенчо прошепна:
"Пуснете светлина."
Всуе се противопостави
на съдбата
под формата
на мрак,
всуе се противеше
и на съдбата
под формата
на светлина,
когато се появи
новата и последна
любов,
проговорила
на преводачката
на Ницше
на езика му.
Съпротивата
беше напълно
обречена-
нали
така каза Заратустра
и така каза любовта.
Кристин Юрукова
Ето и едно стихотворение на Мара Белчева:
РИЛСКИ ЕЗЕРА
I
Ветреца със паунови пера
се къпе в езерото при нозете
на рилските скали хилядолети.
И сред затихналите му недра
оглежда се старинен някой град
усмихнал се под лилиите бели.
И трепнала там двойка, танц подела,
и люде, като че от други свет,
в пъстри свилени одежди - низ -
стоят пред дверите на църква стара. -
С рисунки миналото заговоря...
Къде потъна онзи бряг скалист,
с градът на някогашните ми дни, -
и двойката блажена де изчезна?
Нощта сега оглежда светла бездна
в окото на лазурни глъбини...
II
Недей въздиша, не тъжи!
Не е ли всичко песен?
Не опетнявай радостта
на пламналата есен.
Несетно тя се тук провря,
през зъбчест връх поглежда.
На Рила в сините очи
усмихва се надежда.
И пеят хиляди уста
на камъните в храма:
Навсякъде царува Бог
и никъде го няма...
Мара Белчева
Портрет на Мара Белчева
от Марлена Юрукова
23.11.2021г.
гр.Пловдив