Любовта е, защото друго няма.
Любовта е по пътя
защото тя е напред,
а назад  не е тя, а греха.

Голямата част на
ведростта житейска
 е измината и
тя вече е спомен,
остава мъничката-
на вървежа към изхода.
И така да е...
Бива да се върви,
не без надежда,
не без спътник,
не без  трепет
на твоето и моето сърце.

Искам да си ми близък-
синеок и светъл,
макар  понякога сквернословец
и не от моята художествена пристрастност :.
Хьолдерлин и Новалис,
Змей Горянин и Язова,
Шърууд Андерсън и Торнтън Уайлдър ,
и Натаниел  Хоторн, и Мелвил,
и Клайст ,и Уайлд, Емерсон и Торо,
и Граабе, Бунин, Гаршин Всеволод,
Хофманстал, Ман, Хесе и Верфел-
вечните спътници на човечеството,
казва Мережковски,
но те вече не  ме вълнуват;
искам ти да си ми спътник.

И знам, че ще си,
освен някоя тъмна сила
ако не се изпречи и ни раздели.
 Зад нас каквото било- било,
Иисус ни е простил,  а прошка прося
страстно и скръбно.

Но Той е за да прощава
на останалите без сили,
неиздържалите до край- 
значи и неспасили се-
че не издържиш ли докрай-
няма и спасение,
но като се покае човек
трябва да го има и спасението.

  И още нещо:
да не се обръща човек назад:
ни с любов, ни  с гняв.
Човекът бива да е на път
като Керуак:
"По пътя,"
тогава всичко предстои,
всичко е пред него.
Така би следвало да върви
Орфей напред по пътя ,
извеждащ него и нея от ада-
невидимия свят,
 и да върви към светлината,
осветяваща видимото,
без да се обръща назад
ни с любов, ни с гняв.

Защото любовта, 
понякога и гневна,
бива да е по пътя-
все напред  - живот,
никога - назад-
смърт


13.10.21г.
гр.Пловдив
Марлена Юрукова




Акварел, худ. Марлена Юрукова