Кристин Юрукова- стихотворения от стихосбирката "Плът от плътта" (илюстрация- картина на Кристин)

Всичко живо е трева  
Да гледаш   света —  
гол и невинен —  
през вълшебната
  сфера на   глухарчето.  
Да преодоляваш   разстоянията
  с парашутите   на неговите семена
—   заедно в танца   свещен на   съществуванието.  
И изглежда   сякаш
сладък е   пътят
от небето   до пръстта
  и после нагоре   по тръбите
последни   на тревите.
***  
Съкрушението  

Съкрушението —  
в гнездото на сърцето  
го полагам,   в ума го засаждам.    
  И пак стъпвам и ходя —      
сякаш върху сърцето,  
сякаш върху ума.  

***
Размяна

 Купища добро —  
за зрънце надежда,  
колкото птиче око.      
/Аз на тебе,   ти — на мен,  
напред към   сърцето  
на омагьосания   кръг/.      
А зрънцето   надежда —  
срещу бяло петно,
 срещу празно   пространство
 за игрите   на духа —  
ако може   да си някой,  
ако може   да си друг.    
  И отново,   и обратно…    
  И надеждата   куца,  
а доброто   се кае,  
ласката пак   хапе
направо   по ахилесовата   ти пета.  
   Накрая теб   самия   разменят
  срещу шепа сън.

  ***  
Благодарност
  Благодаря ви,
че с мене сте,
  достойни камъни,
  скулптури на земната лава,  
мъха си за възглавето каменно
  да ми подложите.
И вие,   дървеса сухи,
с пропукана   от жаждата кора —  
че ме целунахте,
сякаш съм   водата ви,
насъщната.  
Благодаря и на вас,  
цветове, за екстаза ви безмълвен,
  с който ме облякохте —  
сред зимниците  
на зимата да не зъзна.  
Благодаря ви, облаци,  
че ми оставихте късче   синьо небе
— за заселване.  
Благодаря ви на всичките,  
че не си отидохте,
  когато всеки друг   си отиде,
оставяйки ме на огъня  
на планетата огнена — самота,  
да горя, да изгарям, да се възземам  
на дим и пушек — както намеря за добре.