В памет на Цоня Дражева (26.07.1954-5.06.2013г.), вдъхновената българска археоложка, благодарение на която посещаваме светилището Бегликташ и се дивим на мегалитите му. Още много други дивни български старини откри тази голяма наша историчка, колкото голяма професионалистка, толкова и възторжена изследователка, за която колегите й от Бургаския археологически музей, чийто директор бе тя, говореха  с възторг и възхищение , но и като за малко "смахната", в хубавия смисъл- като за ентусиаст и неуморим откривател. Мир на душата й! Светла да е паметта й!   4.06.2021г. гр.Пловдив Марлена Юрукова 

Достойна българка!

Дългогодишно познанство имах с нея! Не знаех ,че се познавате
Беше добър човек и обичаше работата си! Гореше в нея!
Животът и нанасяше удари ,но тя не се предаваше! Бореше се, на няколко фронта Отзивчива, готова да помогне
Много спомени имам от нея, но един е винаги пред очите ми
Покани ме на откриване на изложба в музея Влезе в залата с областния управител Огледа се в множеството и го доведе при мен? Представи ме като един от изявените Бургаски краеведи!
Знаех ,че боледува На последната в живота и изложба напразно се оглеждах, да я видя! Разбрах, че работата е сериозна и не попитах къде е , защо я няма? След няколко дена почина!

Мир на праха й!

П. П.Моля се ,дано ми прости от отвъдното ,че понякога съм бил нестраведлив към нея! Тя към мен- никога!

Сполучлив портрет си направила Особено очите! Това е нейният поглед!

За съжаление не съм познавала Цоня Дражева лично.
Ще разкажа как научих за нея и бях впечатлена от образа й.
През юни 2010г. обикаляхме със сестра ми писателката Кристин Юрукова из археологическите музеи- Нова Загора, а после- Бургас. И в двата музея- богатства от праисторията, неолитна керамика, бронзова епоха. В музея в Бургас бяхме особено развълнувани от едни призми със знаци по тях- хашколит или бронзова епоха, забравила съм. С коментарите си сме направили впечатление на младия археолог, който бе там- сегашния директор на музея и той сам ни предложи да ни закара с колата си до Бегликташ и да ни покаже светилището. Там на място като ни развеждаше из мегалитите, ни разказа за Цоня Дражева, като изтъкна, че нейни са заслугите за проучване на светилището и идентифициране на отделните мегалити като "брачно ложе", " божия стъпка", "трон" и т.н. Тогава той ни разказа за директорката си като за голям ентусиаст, възторжен изследивател с плам и фантазия. Ние бяхме грабнати от това описание, а и от самото светилище. Впоследствие от пресата научавахме за работата й , а накрая - узнахме с мъка и за ранната й кончина.
Вчера покрай постинг на моя приятелка,- екскурзовод за Бегликташ написах коментар като изтъкнах заслугите на Цоня Дражева и призовах хората да си спомнят за нея, без да съм подозирала ,че на следния ден, тоест днес, има годишнина откакто ни е напуснала. Помислих си, че това не е случайно, че това съвпадение говори някак за пътя на душите. Образът й с червените коси, с цялата чистота , крехкост и невинност на вдъхновените чисти хора ме бе грабнал отдавна и така нарисувах портрета на един дъх. Радвам се, че го намираш за сполучлив.
Поздрави!