Стоян Юруков
(19.03.1913-4.08.1977)

Баща ми

  Обичаше мъдростите: "Материалната загуба  не е загуба" и "Парите развалят хората", и "Не  хвърляйте бисерите си пред свинете..." Често ги повтаряше и ни ги набиваше в главите, на мен и на сестра ми, за да не вземем да хукнем подир парите и да си навредим. С евангелската мъдрост пак ни предупреждаваше да пазим съкровището на сърцата си , за да не бъдат те разбити.
Обичаше "Малко цвете съм в полето, аз съм синия синчец...", " Бърза бързоструйна Струма"- Вазов ,Траянов, Кирил Христов, Пушкин,Ахматова ,Цветаева, Есенин, Расул Гамзатов, Емерсон , Рилке, Леопарди, Т.Ман, Джек Лондон (особено харесваше "Лунната долина")...Списъкът е дълъг, че от двата му джоба все стърчеше по книжка, а трета бе в ръката му и си ходеше все така четейки. 
Любим  герой му бе Толстоевият Хаджи Мурад. Защо ? Че бе Мурад любящ баща или че бе пожертвал синовете си за честта? Забравила съм. Трябва пак да прочета повестта. 
Изпадаше във възторг от това как Достоевски е описал красотата на Грушенка- тя , нейната хубост била отразена и в извивката на малкото й пръстче. 
Обичаше " Словото на Бешков" и това на Асен Христофоров - щастлив като на празник донесе "Вуцидей", тържествувайки, че сладкодумието на Христофор от бърлогата над Мацакурово е надделяло над милиционерските клевети срещу него, че бил британски шпионин.
Четеше с наслада в оригинал на френски А.Дюма. " Капитан Франкас" го радваше и го караше да се смее. На немски обичаше да чете "Буденброкови" на Т.Ман и новелите на Цвайг. Знаеше добре и руски, и английски, както и латински и старогръцки, защото в Пловдивската мъжка гимназия е бил полукласик, първенец на училището. 
Бяхме деца когато донесе тържествуващ двата тома с писма на Винсент Ван Гог. Обичаше и познаваше българската, руската и европейската живопис. Албумът на Албер Марке със слънчевите морски пейзажи ни бе все в ръцете. Бе подвързал старателно томовете на Николай Райнов "История на изобразителното изкуство", към които по-късно добави тези на Михаил Алпатов. Чудната унгарска детска поредица  " Моят малък музей" с изрязаните репродукции и загадката на кои празни места трябва да се поставят те ни радваше през цялото детство, както и списанията "Картинна галерия" и "Родна реч" ( най-вече за сестра ми Кристин, защото тя от дете пишеше хубави стихотворения и баща ми знаеше, че тя ще стане писателка и поетеса като Блага Димитрова, Елисавета Багряна и Мара Белчева, макар че не доживя този момент).
Един ден , бяхме още в началното училище, ни заведе при знаменития учител по рисуване и художник Иван Поповски в Пионеския дворец и ни записа в курса му. Години наред се учехме при него не само на пропорции и светлосенки, но и на дисциплина и преданост към изкуството.
Историята заемаше особено място в сърцето и ума му. Гордееше се с предците си : по майчина линия - Партений Белчев- учител на Иван Вазов, възпян от поета в "Под игото" ( даскал Климент) и повестта "Даскалите". По бащина линия- Юруковия род, преселници в Брацигово от Костурско, едни от организаторите и ръководителите на Априлското въстание в Брацигово. Дядо му Стоян Юруков , на когото е  кръстен, е пратен на заточение в най-отдалечения зандан на Мала Азия Сен Жан Д"Арк, докъдето е трябвало да върви пеша с вериги на краката. Затова купуваше всички исторически книги на БАН- томовете на Васил Златарски, на проф. Йордан Иванов, на проф. Михаил Арнаудов , " Образуване на българската народност" на Ангелов, "Походът на Ситалк" на Александър Фол,  документалните книги за Левски, излезли през 1973г. и тези за Освобождението през 1978г. във връзка с годишнините. 
Често криеше новите книги от майка ми, защото особено томовете на БАН бяха скъпи, а те трудно свързваха двата края, а след Девети, когато национализират Юруковото стопанство с ябълковите градини , които сам е садил още като студент, се е налагало и книги да продават.
Политиката, вървяща за ръка с историята, разбираше добре, бидейки потомствен правист, чийто баща бе завършил право в Екс ан Прованс, Франция, откъдето бе донесъл сандъци с книги по право на френски, сред тях и "Духът на законите" на Монтескьо. Бе по възпитание и убеждение демократ и познаваше добре трагедията, случила се в Съветска Русия още от младежките си години благодарение на книгите, издавани от роднините му в издателство "Мозайка" в София, като "Ташкент- градът  на изобилния хляб", " Гражданската война" и т.н.
Затова баща ни държеше да имаме професии, които да не зависят от политическата конюнктура, а да са занаят. Колкото обичаше живописта и  литературата, толкова не даваше и дума да се издума те да ни станат професии, заявявайки : "Brotlose Kunst." Изкуството, което ще те остави гладен.
Изкуството бе само за душата, да има на какво да се радва, като планината, като цялата природа, сред която ни водеше като на празник. След прекаран инфаркт ни поведе към Мальовица и Мусала. Там всичко бе като във Вазовите песни :"зелено, в зелено къпят се очите, в зелено къпе се душата, смарагдени са планините и сенките, и светлината." И все още се къпе душата ми в зелено когато си спомням за баща ми. Човекът е създание , което помни и тачи предците си, казва Унамуно. Наричаха го "Тачо", галено от Стоян, но аз бях убедена , че го наричат така, защото много го "тачат".  
Мисля си за баща ми, тачения Тачо, мислено си повтарям "малко цвете съм в полето" и "бърза бързоструйна Струма" и душата ми се къпе и в Струма , и в поляните със сините цветя и в зеленото на планината.

гр. Пловдив
19.03.2021г. 

Марлена  Юрукова      

Поклон пред баща ти !

Юрукови са известна фамилия по онзи край. Поздрави. Изчетох го на един дъх.

В Брацигово са израснали достойни Българи!
От дете го свързам с Петлешков, със саможертвата му и с думите му:
- Сам съм, други няма!

Четях и си представях моя татко.
Много сходни неща намерих - книгите, части от историите на рода, уважението и течението на хората...
Четях и потъвах в моите спомени...

Достойни дъщери сте на достоен и тачен баща!
Благодаря за споделеното.
Поклон пред паметта!

Родени сме на една дата с него.
Благословени сме с такива родители!
Хубав, снежен:) пролетен ден!

За красотата в думи за предците и природата!
Благодаря!

Здраве и ведрина!

поезия има и във вашия живот, за който разказваш така увлекателно.
Тя е в начина на отношение към света.

Честит празник!

Интересна инфирмация, Марлена. Аз написах биография на моя баща, който почина преди близо две години и информация за моя род, която продължавам да търся и попълвам.
Поздрави!

Сестра ми писателката Кристин Юрукова написа художествена книга за рода ни . Това бе и една от последните й творби. Романът се казва "Истории/История". Има я свободно в интернет.
Поздрав!