Рисувам
образа на майка
от детството ми още,
от младост й
с линии лъкатушни
като косите й,
с мека заобленост
като овала й,
с дивна дълбочина
като очите й,
с топли тонове
като душата й-
мека, обла и дивна-
завършена
в любовта си
към нас-
деца й
и към всички-
добри и лоши,
ближни и далечни.

Не търпя
да страдат
хората,
казваше тя,
търпейки
своето
страдание.

9.02.2021
с.Равногор
Марлена Юрукова



Майка ми- рисунка с молив, 1974г.,
тя на петдесет , аз - на седемнадесет

пред майка ти !

Тя бе скромна , но бидейки отвъд , сигурна съм, ще приеме с благодарност и благост този жест.