Постинг
05.02.2021 09:06 -
Есенен букет с калина и вратига
А дали правилно съм възприел съда, в който е потопен, за старинен медник?
цитирайkossef написа:
А дали правилно съм възприел съда, в който е потопен, за старинен медник?
и крина. Моминското сандъче е окрасено с врязани кръгове, цветя- сигурно от жениха. Имам и крина- за мерене на жито. И много, много други хубави неща имам, защото "всичко, което съзирам е мое, правата ми кой ще оспори" (английски поет-метафизик, не помня името му).
и смел английският метафизик-поет. Който, предполагам, първо е бил метафизик, след което и дързък, и смел поет... Или е "ъпгрейдвал" поета у себе с метафизичност. Хубав ден.
цитирайkossef написа:
и смел английският метафизик-поет. Който, предполагам, първо е бил метафизик, след което и дързък, и смел поет... Или е "ъпгрейдвал" поета у себе с метафизичност. Хубав ден.
Както човек вижда същественото не с очите, а със сърцето си, така и всичко хубаво,което съзира човек (гора,поляна,кончета, река, облаци, езеро,хора) е негово , в смисъл влязло е в душата му, там той го притежава и го пази като любов и вдъхновение и може и да го преобразува в творба. Не мисля, че става въпрос за дързост, а по-скоро за съзерцателно и вдъхновено присъствие в света, тук и сега, и поетично-метафизично отношение към него.