СИТНИ ДРЕБНИ КАТО КАМИЛЧЕТА
/на Трифон Кунев, 20.02.1880- 02.02.1954/
от Кристин Юрукова (1956-2019)

Разказа им сума ти приказки -
за добрия старец
/българския народ/
и злата баба
/управниците/,
докарали го
до спуканото корито.
За великия чичо
- българския селянин,
който може да зареже
търпението си
и да откаже
да дава хляб
на властниците.
За това какво казва
философът Вуче
от Голямо Буче -
българите не са жадни
за робство -
петстотин години
им стигат.
И - колкото един народ
е по-стар,
толкова е по-мъчно
да му отнемеш вярата.
За четирите думи,
които решават всяка беда -
“И това ще мине!”
“Дано бързо мине!” -
моли се мъдрият народ
по отношение на властта.
И за службата
ибрикчи баши
в конака на Везирството,
раздаващият ибрици е убеден,
че неговата дума най-се чува
в Империята.

Ситни, дребни като камилчета
измъкват се думите
през иглените уши на истината,
минават оттатък
и водят автора им
право към затвора.

  /от стихосбирката "Покаяние", 2018г. от Кристин Юрукова/


Портрет на Трифон Кунев, акрил, картон,

4.02.2021
с.Равногор
худ. Марлена Юрукова 

Представих си за малко, но достатъчно, покойната ти сестра спрямо написаното от нея. И достигнах до извода - какво за нея, вероятно, е било ужасяващо, съгласно "измъкнатите" от нея думи: Те да я заведат до затвора... Беше този ужас. По комунистическо. Сега ужасът е друг: измъкваш думи от душата си, но те минават покрай ушите и очите на везирите, които ти подсказват - "Няма да те затваряме, нито убиваме, трябваш ни жив, за да ни изкарваш хляба... А ти си "измъквай" колкото си искаш мъчни думи...

защото "везирите" са не само неприкосновени, но едва ли сме им нужни дори и като хамали (нали им се молим за работно място или поръчка), а думите на истината почти няма до кого да стигнат.