"Защото всекиму, който има, ще се даде и преумножи..."
"...божието- Богу."
Евангелие от Матея 

Ще се преумножат богатствата- талантите, дадени от Господаря, талантите Божии, ако не бъдат заровени, а бъдат хранени и поени от даруваните.
А Гео Милев и Теодор Траянов, родени на днешния 15-и януари, под знака на Козирога, по-младият- преди 126 години, а духовия му  учител- преди 139, са дарувани с таланти богато. Гео Милев е поет, художник, полиглот. От ученик пише, рисува , издава поетични вестници и списания, изучава няколко  европейски езика, завършва филология, става преводач, издател.  Теодор Траянов е архитект (завършил във Виена), поет, драматург, гениален шахматист (председател на Съюза на българските шахматисти, играе партия със световния шампион Алехин при равен резултат).
Но и двамата са преди всичко гениални поети. Преумножават те словесната си дарба като оставят на България, а и на света , поезия, истинска, възвишена, изстрадана заради родината и хуманността. Заради България и двамата участват във войните. Теодор Траянов е доброволец в Балканската и Междусъюзническата война, в македоно-одринското опълчение и четата на Христо Чернопеев, а Гео Милев е участник в Дойранската епопея по време на Първата световна война, където загубва окото си след жестоко раняване в главата,  оставайки по чудо жив след много операции и мъки. Бил е само на 22 години, а на 30 - убит заради словото си , заради таланта си, преумножен толкова многократно, че платата е една- живота.
Двадесет години по-късно, през 1945г. и Траянов с живота си заплаща  таланта си, превъплътен в "Български балади" и "Пантеон". Заради тях  той е заклеймен като   "великобългарскики шовинист" и е пребит в Дирекция на полиция и   от побоя    умира.
Ще завърша есето си за двамата трагични поети с три стихотворения: "Талантът" от Кристин Юрукова, поетична и духовна тяхна сестра, родена на предишния 14-и януари, "Главата ми" от Гео Милев и  от Теодор Траянов - "Старобългарски боен химн".




ТАЛАНТЪТ

Само него, таланта, получиха в дар
и как мощно го пожелаваха,
и как вярно му се отдаваха,
как на отшелници
заради него ставаха,
как го хранеха и как го пояха-
с кръв и късове плът,
голяма плата за него плащаха,
главите си на тепсия поднасяха,
но него никога не изпуснаха,
нито заровиха,
защото Божието - Богу.

ГЛАВАТА МИ

Главата ми -

      кървав фенер с разтрошени стъкла,

загубен през вятър и дъжд, и мъгла

в полунощни поля.

Аз умирам под кота 506

и възкръсвам в Берлин и Париж.

Няма век, няма час - има Днес!

Над последната пролет ти жадно и страшно пищиш,

о шпага, разкъсала мрежа от кървави капки

сред мрака -

              и в мрака

бог сляп ги

събира и мълком повежда към прежния призрак...

О Сфинкс, с безпощадна гримаса на присмех

- замръзнала, каменна, вечна и зла -

изправен в безкрайния, страшен, всемирен Египет:

пред тъмния просек Едип -

загубен през вятър и дъжд, и мъгла.
 

СТАРОБЪЛГАРСКИ БОЕН ХИМН

 

Развейте знамената бранни,

герои с ангелски съдби!

Днес бият всички барабани,

тръбят и всичките тръби!

 

Днес всички ний, в сърцата знойни,

България да сътворим! -

Днес тръгват орлеци безбройни,

днес пламва дух несъкрушим!

 

Днес бог на смелите помага,

възлюбва родната им реч,

звезда на челото им слага,

в ръката херувимски меч!

 

Днес българското слънце грейна,

днес почва българският ден!

Днес блика сила чародейна

из устрема ни окрилен!

 

Днес всички сънища народни

се сбъдват в нашите сърца!

Днес тръгват воинства господни,

днес светят бронзови лица.

 

Днес гордо знамената бранни,

пращят над ангелски съдби!

Днес бият всички барабани,

тръбят и всичките тръби!



Гео Милев , портретна рисунка с въглен от Марлена Юрукова



Теодор Траянов- портретна рисунка с въглен от Марлена Юрукова