Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.05.2020 14:35 - Кристин Юрукова- Уикицитат
Автор: marlena Категория: Изкуство   
Прочетен: 632 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 26.06.2020 20:13

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Кристин Юрукова- Уикицитат   

image

Кристин Юрукова при награждаването й с националната награда за роман на фондация "Развитие" заедно с Петър Денчев,  другия награден автор, 2007г.

Кристин Стоянова Юрукова е съвременна българска писателка, журналистка и художничка. Като писателка и журналистка тя публикува романи, разкази, поезия, литературна критика, изкуствоведчески и журналистически статии във вестниците „Демокрация“, „Анти“, „Свобода“, „Свободен народ“, „Век 21“, „Литературен форум“, „АБВ“, списание „Тракия“.

Писателката публикувала множество книги. Между тях са „Човекът пред вратата“ (разкази), „Клетвен знак“ (роман), „Обратната страна на времето“ (кратка проза на немски и на български), „В рамката на огледалото“ (разкази), „Сън на сянка“ (поезия), „Плът от плътта“ (поезия), „Песни на плача“ (разкази на документална основа), първи и втори том, „Планът на Париж“ (роман, национална награда на фондация "Развитие" за 2006г.), „Самотраки“ (поезия на немски и български), „Странника/ Der Landstreicher“ (поезия на немски и български)], „Думи, след мене“ (поезия на немски и български), „Синьото на синчеца“ (поезия),"Писма до Винсент" - поезия, "Ясна поляна"- поезия, "Покаяние"- поезия, "Краков"- поезия, "Среща"-поезия, "Достойнства"- разкази,„Родом от Родопа“- роман, "Съновиденията на Семела"- роман, "Истории/История"- роман за рода й . Тя превежда българска и немска лирика на двата езика. В Германия с немски писатели, поети и художници редактира литературния вестник „Детмолдски страници“. Правила е четения в България и в Германия – в Детмолд, Лемго, Лаге, Билефелд.

Цитати от романа "Клетвен знак", 1993г.

  • Най-безнадеждната борба е срещу собствената ни природа.
  • Споменът се беше проснал на хартията и ме изчакваше като куче на прага, за да лае. Подхвърлях му мои победи, геройства- налапваше ги като суджук и продължаваше, не млъкваше.
  • Човек притежава само това, което е изстискал от душата си. Наложеното чрез насилие или привнесеното чрез заразата на общоприетото мислене зацапва рисунката на съдбата- вместо в план на катедрала, тя се преобразява в кръчмарска сметка.
  • Някои хора живеят по-бавно, лошото е, че смъртта не ги изчаква да узреят.
  • Да си истински жив, трябва на воля да избираш не само жена си, но и началника си, и властта върху главата си!.
  • Сякаш отчаянието е достатъчна причина за враждуване... Може би хаосът се разпорежда с нас. Въртим се в кръг с изваден нож, който е близо- пада, а най-близко са най-близките ни.
  • И си мислим- ако онези мъжаги от четите сме били ние и това сме пак ние, то тогава навярно съществуват отделни светове, които разлистват и прочитат един и същ човек съвсем различно. А той може да узнае нещо за себе си,само ако световете се пресекат,ако образите се съберат.

Цитати от разказа "Апокрифът", списание "Тракия",гр. Пловдив, 1986г.

  • Ти, избраниче, си всичко и нищо, защото началото на всичко е нищо. В дробилката на хаоса ти нямаш ум и сърце, ни тяло- така си отвеян и разпръснат като плява. За да слепиш частица по частица, предстои ти тежък труд в изначална тъмнина, в която единственото, което прораства, е времето. Тъмнината е опленена светлина, изтръгни я от робството й. На видело ще намериш твърд за нозете, вода - за жаждата, небе- за летеж. Да не са пусти и безплодни, насели ги със създания- всички онези, които си видял насън или в мечта, та да повярваш в действителното им битие. Внимавай, намери сред тях врага си, голям и истински, за да не се смалиш сам. Така светът ти е завършен и цял. Остава да не го продадеш, да не го обърнеш на слуга на нечий чужд.
  • Старата омраза е като хищна памет. Виж, че е разкъсала притежателя си, щом не го е извела до победа.

Цитати от сборника разкази "В рамката на огледалото",2001г.

  • Едно ми стана ясно- ако не се научим да съзерцаваме гледките извън нас и гледките вътре в нас, ще пропуснем това, за което сме родени. Ако не бе извършен първородният грях, хората нямаше да се щурат в търсене на прехрана, а щяха да се упражняват в сливане с белия свят, съзерцавайки го, проследявайки с отворените си сетива тънката и бавна нишка на случващото се.
  • Отхвърли съществуването на злото, когато злото е станало вездесъщо.

-Как?
-Мини напред, извън него. продължи нататък към дърветата, скалите, водите. Слез на тяхното ниво, това е най-трудното. Щом злото е външният човешки свят, напусни го чрез сетивата си, свържи се с по-различния свят, света на чистите енергии. Ето част от него- погледни камъчетата, те светят, не ти ли стaва всичко по-ясно и по-чисто от това сияние? Те не крият нито омразата, нито любовта,те са само чисто пулсиране.

  • Бог сънува много сънища едновременно и когато сънищата се кръстосват- хоп, ние се срещаме. Ние сме заровени нейде в Божието съзнание и то ни сънува. Тези измислени предци, чиито истории нося в себе си и които все разказвам, са божиите сънища за тях, кръстосали се със съня ми за мене. И понеже там горе няма време и всичко се случва в един само миг, то моята съдба се е пресекла със съдбата на хора, отдавна преминали на тази земя.

Цитати от стихосбирката "Цветница", 2018г.

  • ЧОВЕКЪТ, КОЙТО СПЕСТИ ЖИВОТА СИ, се уповава единствено на своята спестовна сметка. Надява се тъй краят някак си да го подмине,да му позволи и по-нататък да спестява. На Господ нея ще покаже и за лихвите непременно ще попита.
  • От глина сме като Адам и като Ева, от пространството в нас зависи ще станем ли на Вселена или на килия.
  • ПРЕСЛАВСКА КЕРАМИКА. Иконите и плочките с кирилски надписи от Дворцовия манастир, от Кръглата църква в Преслав - с тях цар Симеон е подел от време оно разговор с нас - за крехкостта на времето и за вечните неща. Керамиката - потрошена като царствата ни. Образът на Св.Теодор пулсира с празнотата на липсващите плочки от иконата му. /Статилат ли е, Тирон ли е - това никой не знае./ Останало е по някое око - да пита за другото и да се взира в нас. Останал е по някой крак - да ни води из горния Йерусалим. По някоя ръка - да ни благославя догде свят светува. Единствено мислено можем да проследим разкъсаната паяжина на контурите. Един до друг пред медалъоните и олтарите на иконите са се подредили всички българи във всички времена - в една никога несвършваща литургия с „На многая лета“.

Цитати от сборника с разкази и новели "ДОСТОЙНСТВО БЪЛГАРСКО", 2016г.

  • Постигането на свободата трябва да е постигане на висшето добро. Без вътрешната свобода няма добро за личността, без външната свобода няма народно добро.

Цитати от сборника с разкази "Човекът пред вратата", 1989г.

  • Когато кучетата лаят, не е винаги от мъка и бяс. Те и от радост лаят. И на нас, хората, ни се иска радостта ни да има силата на страданията ни, затова и казваме "смях се до сълзи". Но все не е същото. Може би защото от мъката лесно се стига небето, а от радостта не отиваме в рая, колкото и да ни се струва, че летим.
  • Трудно мисли сред хора, но нали затова е измислено туй "сред хора", за да не мисли човек. Да изгориш кибритената клечка на ума си сред общата глупост. Глупоста пада свише, не се явява току-така. Когато си сам, можеш най-много да се преструваш на глупак, но когато сте заедно, веднага се строяват едно до друго различни количества глупост. Уютът е вездесъщ.
  • Страшно е да узнаеш, че играеш. Може тогава да ти хрумне да излезеш от играта. Напускаш работа, не си плащаш тока, наема, скъсваш връзки с познатите си. Изгубваш илюзията, че останалите са живи хора. Държането ти изглежда каприз, докато не минеш в партерния етаж. При тези, които не могат да изнесат тежестта на собствения си живот камо ли да поемат задълженията към околните. Има такива хора по рождение и за тях ще си чужденец- от по-горния етаж. Докато се откажеш изобщо от роля, скачаш от сцената, само че това е скок в небитието.
  • Ако искаш да продължиш напред, забрави огледалото за обратно виждане. Извръщането назад е винаги свързано с риск. Рискът да излезеш от движението със счупена глава.
  • Благословени да са лудите! Те имат куража всичко да искат, да си помнят мечтите и дарбата да разбират нормалните.

Цитат от разказа "Село с кораб", сп."Тракия", кн. 3, 1984г.

  • Светът има толкова входа, колкото хора съществуват в него. Всички се стремим към едно място- не може да се е продънило и да го няма. В него ще сме подредени от лъчите на светлината, не от степените на страха.

Цитат от последната стихосбирка на Кристин Юрукова "Покаяние", 2018г. АБСУРДИ

  • Милосъдрието обявено

извън закона, мъстта - морал, християнството - вън от морала, моралът - вън от закона, законът - вън от държавността. Държавата - чужда, душите - и те. Който ги има, тежко му и горко.

https://bg.wikiquote.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD_%D0%AE%D1%80%D1%83%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0




Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: marlena
Категория: Изкуство
Прочетен: 568797
Постинги: 392
Коментари: 308
Гласове: 3265
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031