из цикъла "Портрети"

Благодарение на Стоянка

столетието българско

няма да е столетие на война,

на преврати и погроми,

а столетие на Духа,

на силата духовна,

вложена от Бога

в тялото на народа,

пренасял през вековете

от Държавата си на Духа*

слово, писменост и красота,

не с меч, а със светлина.

 Портрет на Стоянка Мутафова от Марлена Юрукова

Стоянка Мутафова разглежда портрета си след участие в представление в гр. Пловдив през май 2013г.

*Дмитрий Лихачов за България като “държава на Духа”:

„И тогава аз си помислих, че ако в България не винаги е имало държава външна, то винаги е имало държава вътрешна. Съществувала е държава на Духа. У мен се оформи този термин – държава на Духа.“

„България е неголяма страна, но тя се намира между северните култури на Европа и южните. Между източните култури – Мала Азия, и западните култури. Тя се намира в самия център.  Тя може да стане първа страна по своето културно значение. По хуманитарната култура, не по техническатаа. Аз намерих забележителни неща, които се осъществяват у вас неща, които отговарят на онзи идеал, който си бях построил в себе си – идеалът за България като царство на Духа, като царство на хуманитарната култура, като страна на бъдещия 21-ви век.“

„Вие сте най-древната от съществуващите днес културни нации и то не само в Европа, но и в света. Миналото погълна античността, древния Рим, Гърция и т.н., но България остана като жива отломка от древната европейска култура, най-древната отломка. И затова трябва да я съхраним, та днешна България да не бъде само последна отломка от миналото, но и първата от бъдещето – първата култура, която ще прекрачи в третото хилядолетие и ще понесе културата към бъдещето.“

„Аз се занимавам с древната руска литература от X-тия до XVII-тия век. А древноруската литература е свързана с българската през цялото време. Това са 7 века на връзки с българската литература. Преди всичко най-голямата и най-великата връзка е, че ние сме получили литературния и книжния език от България. Несъмнено е, че нашето богослужение, нашата книжнина са били пренесени у нас преди всичко от България до момента, в който в Русия започват да се превеждат книги направо от гръцки. Обаче от гръцки се е превеждало пак на езика, който сме получили от България. Връзката с България се е осъществявала чрез книжността, чрез езика. Както и по други пътища – чрез изкуството, разбира се. Чрез изкуството на богослужебното пеене. Всичко това се е предавало у нас от България, оказвало е влияние.