/из Емигрантски цикъл/

Останал без опора, светът се разлюля,
старицата- без сина,
детето- без майката,
жената - без мъжа,
мъжа- без брата,
народа-без поета,
поета- без народа,
всички без всички,
като неродени,
диви-самодиви,
хванати за копнежа,
погнати от ентропията му,
изпивани от жаждата му,
все по-далеч от извора,
все по-жадни без корени.



 

изпивани от жаждата му,
все по-далеч от извора..."
Светът се люлее, но и поетите имат какво да ни кажат...
Поздрави, Marlena!

за разбирането, Precoria