/фрагмент от Марлена Юрукова/

От край до край през средата на страната върви веригата на планината.

От край време хората са разделени от двете й страни и влачат вериги.

Стоят на тъмно в подножието й и гледат надолу.

Не поглеждат нагоре, за да не ги ослепи слънцето по върховете й.

Стоят в тъмнината почти ослепели.

Страхуват се да тръгнат нагоре, за да не си потрошат главите.

Някои луди глави само хукват понякога към върховете

и потрошават по тях веригите, и виждат слънцето, и планината,

и страната цяла и свободна без вериги.


гр. Пловдив
9.12.2012г.