Шипка

Куршуми е изстреляла
и нокти зли е пуснала
да дращи пламнала от гняв
докато пусне кръв,
червена като нея,
и дрехите да къса,
и коси да скубе,
за да не я докосва никой
на склона до гората,
ни край пътя прашен на тълпата-
сама да се любува
на себе си  и небесата.  

/Марлена Юрукова, 2.11.2020, с. Равногор/

***
Без думи

Без думи,
знаци,
или мисли,
без глас,
без песен, 
без тревога-
бездънно нищо
от цялата вселена,
струяща като водопад на Секка,
громолеща като тишината при  раздяла,
потрепваща като сълза,
събрана в окото на момиче.

/Марлена Юрукова, 1.11.2020, с.Равногор
Ден на будителите/  

Илюстрация: Водопад през лятото от Камисака Секка, японски художник от началото на 20- и век

***
Отлети, отлети, моя тъга

Отлети, отлети, моя тъга,
има приятелство
между Небето и Земята-
там няма суета,
там се докосват
червените поля и
небесната синева-
хоризонта създават на душата.  

/Това стихотворение е вдъхновено от приятел, който го започна, аз само го продължих, Марлена Юрукова, ноември, 2020г./  
Fly, fly, my sadness,
there is friendship
between Heaven and Earth.
There is no vanity,
there red fields  and
heavenly blue
touch each other
creating a horizon-
the horizon of the soul.  

***
Стих-сън с рисунки

Стих- сън с рисунки не мои,
не и на приятел,
на някой неизвестен,
непознат и на себе си,
но познат на светлината
и на съня с нейните рисунки
с всичките й безброй цветове-
както тя си знае да рисува:
цветя с празни мисли
и със смеещи се венчета
и Богородица с коса-кошер 
и пчеличка в нея
над новородения прасковен плод,
откъснат от скута на Бог,
а сънят е и слънчев, и снежен-
по склона сняг е навалял,
слънцето грее,
шейничката се смее
и пее  с веселото си колело
с чиста детска радост и
желание за игра с Хуан Миро,
влязъл и той във съня- безвремие,
стопило времето както слънцето снега,
за да цъфнат пак веселите цветя,
а в небето да литнат птички-самолетчета,
а в морето момчето  да ритне
слънцето като топка,
момчето,  рисуващо
рисунките на светлината ,
момчето, сънуващо съня,
за да вляза и аз в него.  

/Марлена Юрукова,
11.11.2020, и до 2020 доживях и то в Равногор- слава на Бога/
***
Кончета в ливадата

Небето модро е поляло земята,
за да поникне трева
и нахрани кобилката-мама,
за да се пръкне кончето
и щръкне като
стръкчето трева на Уолт Уитман
и очудено-радостно да загледа света,
събрал слънцето, тревата, небесата и мама,
а самото конче в неделим съюз  в себе си 
има Небето и Земята,
за да е будно и винаги във свяст, 
а и на себе си.
Ех, защо не съм конче!

/Марлена Юрукова, 15.11.2020, с. Равногор/
 
Бележка: Основна идея на източната мъдрост и особено на будизма е човек винаги да е буден, да е в свяст, да е на себе си, тогава умът му и тялото му са събрани в неделима хармония. Това е и огромната разлика между източния и западния цивилизован човек, който бидейки откъснат от природата и отдаден на собствените си технически, психологични и атеистични измислици, обхванат от фиксидея винаги да е успешен, усмихнат, позитивен и щастлив, се е лишил от тази хармония, разцепил се е на две като цапнато от брадвата дърво. И той вече не е цялостен и здрав като дърво, макар и все още да чука на дърво ( останал си е суеверен), а е разглобен на две части: умът- в телевизора, а тялото- на дивана, както е казано в текста "Joining Heaven and Earth". 

***
Приятелство без суета

Приятелството без суета
разтваря времето в безвремие-
все свободно време
за стих, рисунка или песен,
изкачване на връх
или направо- в лодката на Джером
заедно с кучето Лили-
и тя ще се брои дори за двама.
И тъй с празни мисли и празна глава
(в безвремието главите са празни,
а сърцата- с веселие пълни)
пътешествието с Асен ще продължи-
нали той докара празноглавия
британец Джером с лодката му
в нашата страна-
и тримата ще тръгнем из Рила,
разбира се с магарето и Лили
( ще се разберат, тя е половин магаре,
макар и човек и половина),
за да възлезем  на Урдения циркус
с имането от смарагди с цвета на езерата,
па може и да го открием,
щом открихме несуетата
в безкрая на Рила
и вбезвремието.
/Марлена Юрукова, 16.11.2020/
 
Това шеговито стихотворение е вдъхновено от братята по дух и по перо: гордия британец Джером К.Джером и нашия професор-икономист и голям писател Асен Христофоров ( скрил се от преследване след Девети в Бърлогата си над Говедарци, че са го били нарочили за британски шпионин и от Софийския университет- уволнили.) Там в бърлогата Асен се препитава с помощта на Джером- превежда книгите му, че шпионин или не, властта е нямала кой друг за преводач да ползва. За Асен Христофоров може да се пише много, но той сам си го е написал- наскоро издадоха три или четири тома събрани негови съчинения. Там е и прекрасната много смешна книжка "Трима с магаре из Рила". Много от творбите му ги има и безплатно онлайн в chitanka.info. Четенето в случая е веселба, както е и на книжките " Празни мисли на един празен човек" и "Трима в една лодка без да се брои кучето", които Асен Христофоров превежда на български. Накрая в стихотворението има намек за романа "Иманяри" на Асен Христофоров, един от най-хубавите любовни романи в нашата литература ( там съкровището се търси в Урдения циркус). Илюстрации към текста: портретни рисунки на двамата писатели с молив от мен

***
Самотното дърво

Самотното дърво
се опира на самия вятър,
щом той му връхлети,
та то си е вятърничаво-
и вятърът му е в нрава-
самотно то си развява многоръко
като Кришна всичките ръце
във ветровит танц
и аха-аха да полети
да гони вятъра.

***
"Обикнах страданието."
Св. Лука Войно-Ясенски

Това стихотворение за страданието при болест нелечима и раздяла с близък и любим човек посвещавам на приятелката ми от детството Роси, която се е поминала тези дни от коронавируса, и на сестра ми, която без време също се пресели отвъд, нищо че е неизменно в моето сърце.

 "Общият дом под тревата"

Сипва се зората,
за погълнатия от отчаяние
тя е ново изпитание,
тя ще го откъсне от забравата
отново в непоносимото страдание,
че пак трябва да се живее,
без да вижда и знае как.
Няма как- капанът е захапал в клещи
и плътта, и душата.
Тогава душата събира кураж
и търси спасение в Христа или Буда-
те ще я освободят от страданието,
ще й дадат свободата,
а тя е една и съща.
Няма две свободи,
както няма и две смърти,
а без една, както знаем от Дрангов-
не може. Тук има два пътя,
но те водят към едно и също:
до любовта към всичко живо
и до милостта, 
дори и след като се пресели
в "общия ни дом под тревата".

  /Марлена Юрукова, 21.11.2020/ * Заглавието е цитат от разказ на Андрей Платонов.

***
Замръзналото прозорче

Замръзналото прозорче
с перата орлови от детството
и с пролука-оченце,
за да зърнеш утрото на живота си
с  очи все още по детски учудени на света-
светла снежинка переста.

/Марлена Юрукова, 25.11.2020/ 
***
Прегръдката

"Обичай ме, къртицата тъй както мрака люби или сръндакът влюбва се в тигрица груба... Обичай ме и маската свали."
Дилан Томас  

Обичай ме, тъй както грубата тигрица
се влюбва в дървото
и прегръща го без маска
със затворени очи и блажена усмивка,
че обектът на желанието й е до сърцето й,
в ръцете й- обятия
и сляла е женското си естество
с неговото по мъжки твърдо на дърво
и го помазва с аромата  на своята любов. 

/Стихотворението е вдхновено от наградената снимка на амурска тигрица, прегръщаща дърво, за да го маркира и може би един вид "опитоми" (по начина на Малкия принц) с аромата си или с други думи "природата е любов". 11.12.2020

***

Корабът на глупаците
/съвременна версия/

Посвещавам на Себастиан Брант, знаменития немски сатирик от 16 в., автор на още по-знаменитата сатира в стихове "Корабът на глупаците" (Das Narrenschiff)  

" На кораба отпред стоят онези с парите и властта."  

Така започва ренесансовата
немска сатирична поема,
но времето сякаш е спряло
и моята следва така да почне,
че нищо не се е променило-
глупаците са пак отпред
начело на кораба и на властта,
и друго не се е изменило-
плътно прилепнали до властниците
са веселяците с гайдите.
Лицето им украсено е с усмивка,
е нищо- че е зъбата-
важна е маската на веселбата-
от напредъка кариеристичен
и прогреса техничен
и да не забравим - от успеха сред жените,
не кои да е- само усмихнати и добри,
покорнии и адаптивни,
с хубаво моделирани
от доктори успешни снаги.
Вълните кораба заливат,
вълни от позитивност- последна мода,
че грехота е да си тъжен,
значи неуспял и "лузър".
Скръбта, тъгата са под възбрана,
както погребенията в
квартала на щастливците
от разказа на Джон Чийвър.
Че срамота е да умреш
и да искаш да те погребат-
нали трябва да си вечно усмихнат,
успешен и лятос-- плажуващ.
Срамота е нещастие да те сполети
и скръб да изпиташ.
Срамота е, защото усмивката зъбата
и веселбата са над всичко,
нещо като Deutschland,
пардон Глупостта над всичко.
/Марлена Юрукова, 10.12.2020/

***

Насън и наяве 

Денем под върха,
а нощем- под звездите
и знаеш: живееш на звезда,
а сам си звезден прах
и " пътешественика  между звездите"
насън и наяве.

 Марлена Юрукова, 1.12.2020/ "Пътешественикът между звездите"- произведение Джек Лондон

***
Честит първи сняг!

Честит първи сняг ! 
Доживях!
Чудо е това след толкова беди и мрак
светът да блесне  по-светъл от слънчев лъч,
по-чист от сълза,
прегръщан от снежинки
като на бял гълъб пера,
изтупвани от небето на приказките
със фрау Холе,
Снежанките и Снежните царици,
че идва зимната приказка,
а в нея ще се заселят децата
и ние покрай тях.  

/ на внука ми Наско и всички деца, 30.11.2020, Андреевден/

***
Лицето на реката

Лицето на реката
покрито е с леда
на "сто години самота",
насечено е до косттаа от "страсти и неволи"-
но виж това е само повърхността-
в дълбокото бълбука и струи
както преди потокът
и като дете подскача от камък на камък.

  /Вдъхновено от заледената Равногорска река, по която минахме  с Лили -Марлена Юрукова, 29.11.2020/

***
Есента е млада

Есента е млада,
ококорена като глухарче,
току-що събудено от нищото
или от нещото,
но то пак е нищо,
бидейки остаряло и избледняло
в стара фотография от детството-
незнайно чие- твое ли бе-
или от младостта-халосияя безпаметна. 
Есента е златният палат,
който може да си ти,
а инак- зандан на себе си-
избери- казва Джон Дън.
Есента е златният венец
на царя ни Севт.
Есента е "златната клонка"
на Кембъл и на мита, 
събрал мига- златната вечност.

***
Последната любов като първата

Премаляла като при първата любов
в градината на старата ни къща
( нея вече я няма) ,
тогава на 13 като Жулиета,
а днес на 63 като героинята на Маркес,
след половината от сто години самота
в тази градина пак трепереща се връщам
и ще ме успокои само твоята прегръдка
и твойте стъпки- 
обеща да са добри.
Ще ги последвам
или редом ще вървя-
едничка радост
във вървежа на живота

9.11.2020