Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.06.2014 11:46 - Бяла роза
Автор: marlena Категория: Изкуство   
Прочетен: 461 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 25.06.2014 13:43


Бяла роза...

Името й е Зорка и много й отива, защото бухналата й коса пламти като зората, а очите й те трогват като лъчите призори. Самата тя е в зората на живота- само на 6 години и половина и цяла е поела и понесла светлата му радост по незнайните му пътеки- всичките нови и неописуеми .

Но ето, че преди 6 месеца съдбата й препречи заристите пътеки на детството и й стовари ненадейно житейски тегоби не по ръста й- стовари я в непозната страна, където не само възрастните, но и децата не разбираха български. Освен това те самите говореха неразбираемо. Опиташе ли да се приближи до тях и да поиска да играе, те казваха нещо, което звучеше като "Махай се" и тя отиваше настрани да играе сама и да мълчи като глухоняма. Сигурно някога и немците са идвали в нейната страна и са мълчали като неми, защото не са знаели нейния език. Но сега тя трябваше да онемее, защото ако проговореше, никой не я разбираше. А колко много й се говореше и то на български!

Разбрах това още на първия ни урок. Не спираше да ми разказва за приятелите си Ванчето и Коцето като натъртваше: "Ама те говорят на български! Те са истински приятели!" Постоянно ми правеше забележка : "Кажи го на български." Дори и до десет не искаше да преброи на немски. Твърдото "Не те разбирам." трябваше да сложи точка на учебните занимания, за да преминем към истинските: започваше да пее "Слагам край, слагам край" от филма на „Дисни“, разбира се на български, да ми разказва за истинските си приятели или, ако настоявах да учим или играем на немски, просто си пускаше някой български филм или песен.

Така уроците ни продължиха неуспешно с месеци. Само един я развълнува с песента и историята на Св. Мартин. Мислено тя влезе в детското шествие с фенера, който осветяваше пътя на св. Мартин през бурната нощ и запя: "Их гее мит майнер Латерне унд майне Латерне мит мир." Продължила да пее и след урока, както ми разказа майка й, чак до късно през нощта, когато заспала от изтощение.

Фантазията й беше неизтощима. На един от уроците ме запозна с добрата магьосница- нейна близка, която не можехме да опишем на немски, защото вълшебницата си била забравила името, а и освен това била невидима. Нямало и как да я нарисуваме, защото кой молив можел да нарисува нещо невидимо. На следващия урок ми представи куклата си, която нарече своя сестра и ме помоли: "Моля те. Приеми, че е моя сестра и чуй какво иска.“ "Сестричката" й проговори от високоговорителя на български и не млъкна до края на урока.

Тъй като напредък в немския нямаше никак, в училището поискали да й се направи тест за интелигентност. Майка й отказала, но бе много разстроена и не знаеше какво да прави. А Зорка си знаеше своето. Опитите ми да я науча на буквите прекъсваше неумолимо с думите: "Ама аз не мога да чета.", от което следваше, че ще правим това, което тя може- всичкото на български.

Последния път ме посрещна с една бяла роза, която тържествено поднесе пред камерата. Аз си помислих с надежда, че най-сетне иска да научим цветята на немски, но тя изрече с усмивка: "Сега ще ти пусна една песен, от която направо ще паднеш!" Попитах плахо: "На немски ли е?", но вече вместо отговор звучеше:

"Бяла роза със росата

ще закича във косата,

 

да посрещна аз зората....",

а тя се въртеше, прегърнала розата , танцуваше и пееше "Бяла роза ...аз зората...".




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: marlena
Категория: Изкуство
Прочетен: 549523
Постинги: 389
Коментари: 308
Гласове: 3231
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031